Бегачката Мина Гъли потрепва от болка насред кравешки обор. Краката й са увити в бинт и тя гледа втренчено „дупките“, където някога са били ноктите на пръстите на краката й.

Тялом Гъли е в родината си Австралия, но духом е далеч от дома. Защо го правя, пита се тя за опита си да завърши 40 маратона за 40 дни на шест континента. Гъли е решена да преодолее болката. Тя завръзва обувките си, облича къси панталони и тениска и „пробягва километрите“.

„Денят не беше добър, имаше много сълзи, но се справих. Не бягам, защото ми харесва да го правя, бягам, защото искам да насоча вниманието към проблемите с водата“, споделя Мина пред ВВС.

Публикация, споделена от Mina Guli (@minaguli) на

Бившата адвокатка, преквалифицирала се в еколог, наближава края на 1687-километровото си пътуване, което цели да привлече вниманието към количеството вода, използвано в потребителските стоки.

„Само 5% от водата, която използваме, отива за домакински нужди, останалото е нашата невидима водна следа“, казва Гъли. Тя е участвала в маратони по крайбрежието на река Колорадо в САЩ и Мексико, край река Амазонка в Бразилия, река Мъри в Австралия, река Яндзъ в Китай и река Нил в Египет.

Мина трябва да завърши последния си маратон в понеделник по брега на река Темза в Лондон.

Миналата година 46-годишната Гъли успяла да се справи с още по-дълга одисея, простираща се на седем континента. Тя казва, че дългите разстояния и ограниченото време за възстановяване се отразяват на тялото й, независимо от прилежната й подготовка.

Публикация, споделена от Mina Guli (@minaguli) на

„Изглеждам като възрастна баба, след като пробягам първите няколко километра. Когато ставам сутрин, има много гримасничене, много накуцване. Пробягвам първите няколко километра сама, защото не искам екипът ми да вижда колко много ме боли“, разказва Мина.

Когато не тича, тя прекарва много време в самолета или в колата на път за следващата си дестинация. По пътя Гъли среща местни хора, включително туземни лидери, туроператори и фермери, и говори с тях за проблемите с водата, пред които са изправени.

ООН прогнозира, че до 2025 г. 1.8 млрд. души ще живеят в страни или региони с недостиг на вода. Увеличаването на населението, лошото управление, замърсяването и климатичните промени са сред факторите, които допринасят за това.

Гъли казва, че мотивът й е да разпространи просто послание – че много страни използват водата по-бързо, отколкото природата може да я възстанови. През 2012 г. тя създава глобалната благотворителна организация „Жажда“, която да образова младите хора по темата за водата.

„Причината да продължавам напред, когато ми стане твърде тежко, е следващото поколение. Искам свят, в който има достатъчно вода за всички завинаги“, споделя Мина. И допълва, че ще отпразнува края на постижението си със сладолед.