Когато Кохей Джинно е изгонен от семейния си дом, за да бъде освободено място за строителството на Националния стадион за Олимпийските игри в Токио през 1964 г., той бил тъжен, но горд с това че дава свия принос за Япония в момент на национален триумф.

Когато обаче е изгонен от дома си отново през 2013 г., на 80-годишна възраст, за да може правителството да събори стария и да построи нов стадион за Олимпиадата през 2020 г., усещането е като горчив обрат на съдбата, утежнен от безразличието на властите.

Решението принуждава Кохей Джинно и неговата съпруга Ясуко да напуснат сплотената общност в квартал Касумигуока, където били прекарали над половин век.

"Трудно бе да си тръгнем," казва пред Ройтерс 87-годишният вече Джинно. "Това бе мястото, на което съм живял най-дълго през целия си живот."

Джинно не искал Олимпиадата да се провежда в Япония, смятайки че е прекалено рано страната да бъде отново домакин. Уведомлението, че близо 200 семейства, много от които от възрастни хора, ще бъдат изгонените от своя жилищен комплекс в сянката на стадиона идва неочаквано.

Те са преместени в друг жилищен комплекс, но старата им общност е разбита.

"Наистина ми се искаше да бе проявено някакво разбиране относно начина, по който се чувстваме," казва Джинно. "Получихме 170 000 йени (1 500 долара). Какво може да направи човек с тези пари? Просто бе смешно. Трябваха ни 1 млн. йени (9 000 долара) за да се преместим."

Джинно, който е четвъртият от деветима братя в семейството си, е роден в Касумигаока, недалече от престижния в момента район на Токио Омотесандо. След като къщата им изгаря във Втората световна война, семейството се мести съвсем наблизо, където Джинно имал магазин за тютюн, залепен до семейния дом.

Токио прави ваксинационен център за ОлимпиадатаЛятната олимпиада в Токио беше отложена с една година заради пандемията от COVID-19.

Преди Олимпиадата през 1964 г. те са изселени, за да се освободи място за строителството на стадиона и парка около него. Мястото, където е била тяхната къща, е асфалтирано, зеленината в района отстранена, а коритото на течаща наблизо река е запълнено с бетон.

Джинно миел коли, за да свързва двата края, живеейки с Ясуко и двете им деца в една малка стая. През 1965 г. той се мести в обществения жилищен комплекс и отваря отново магазина си за тютюн.

След повторното уведомление за изселване през 2013 г., те се преместват през 2016 г.

Преместването е трудно, особено за Ясуко, която Джинно казва, че се чувствала "самотна и депресирана." В края на 2018 г. тя умира на 84-годишна възраст.

Сега Джинно живее със сина си в западната част на Токио и посещава стария си квартал веднъж на няколко месеца.

Срещу лъскавия нов стадион и недалече от разрушения му бивш дом сега има малък парк с олимпийските кръгове, пред които посетители се снимат.

Въпреки ефекта на Олимпийските игри върху неговия живот, той се надява да са успешни и изпитва тъга заради това, че пандемията е потиснала приповдигнатото настроение, което обикновено ги съпътства.