Ако непознат ви нарани, вашето куче няма да бъде много мило с него. Котката ви обаче няма да реагира по същия начин. Ето защо.

Има един стар стереотип за разликата между кучетата и котките. Кучетата са любвеобилни и яростно предани, казват някои хора, докато котките са дистанцирани и безразлични. Повечето почитатели на котки вероятно не са съгласни.

Като цяло проучвания показват, че котките формират емоционална връзка със стопаните си. Изглежда, че котките изпитват безпокойство при раздяла, по-отзивчиви са на гласовете на собствениците си, отколкото на тези на непознати, и търсят подкрепата на своите собственици при страшни ситуации, пише BBC.

Ново проучване от Япония обаче усложнява картинката на нашите отношения с котките. Адаптирайки метод, който в миналото е използван за проучване на кучета, учените откриват, че котките, за разлика от кучетата, не избягват непознатите, които отказват да помогнат на собствениците им.

При експеримента котка наблюдавала как нейният собственик се опитва да отвори кутия, за да вземе нещо от нея. Двама непознати седели от двете страни на собственика на котката и той се обърнал към единия от тях за помощ.

След това се разиграват два сценария, като в единия случай собственикът получава помощ, а в другия - отказ. През това време другият непознат просто седи пасивно и не прави нищо.

След това двамата непознати предлагат на котката лакомство едновременно, а учените следели да видят към кого от двамата ще се насочи първо тя. Дали предпочита храна от човека, помогнал на стопанина й или от пасивен непознат?

Това би било индикация за положителна нагласа, показваща, че оказаната помощ кара котката да се държи по-топло към непознатия. Или пък избягва да вземе храна от човека, който не е помогнал? Тази негативна нагласа може да означава, че котката изпитва недоверие.

Когато този метод е приложен спрямо кучета, те показват ясно изразена негативна нагласа. Кучетата предпочитат да не приемат храна от непознат, който не е помогнал на техния собственик. В новото проучване котките се държат по напълно различен начин. Те не показват предпочитание към непознатия, който помага и не избягват другия, който не е помогнал. Очевидно, ако питате котките, храната си е храна.

Какви изводи можем да си направим от това?

Едно изкушаващо заключение би било, че котките са егоисти и не им пука особено как се отнасят към техните стопани. Макар че това би се вписало в нашите предубеждения за котките, то е пример за антропоморфно пристрастие. То включва тълкуването на поведението на котките сякаш са малки космати хора, а не като създания със свои характерен начин на мислене.

Вижте кои са едни от най-застрашените животни на планетата През последното столетие много от дивите популации и екосистеми са подложени на огромни рискове, предизвикани от климатичните промени и от човешката дейност

За да разберем наистина котките, трябва да излезем от тази нагласа, в центъра на която е човекът, и да гледаме на тях като на котки. Когато го направим, най-вероятното заключение не е, че котките в това проучване са егоисти, а че не са успели да разберат взаимодействието между хората.

Те просто не са разбрали, че някой от непознатите е отказал да помогне. Въпреки че котките могат да улавят някои човешки знаци, те вероятно са по-малко настроени към нашите социални отношения, отколкото кучетата.

Котките са опитомени по-скоро от кучетата и са били променени от опитомяването далеч по-малко от тях. Кучетата произхождат от социални животни, които се движат в глутници, докато предците на котките са били до голяма степен самотни ловци. Опитомяването вероятно е засилило съществуващите социални умения на кучетата, но може да не е направила същото при котките, които поначало са по-малко социално осъзнати.

Така че не би трябвало да прибързваме със заключенията, че на нашите котки не им пука, ако хората се държат зле с нас. Това, което е по-вероятно, е, че те просто не правят разлика.

Въпреки популярността им, ние все още знаем относително малко за това как мислят котките. Бъдещи проучвания могат да покажат, че котките разбират хората дори още по-малко, отколкото в момента смятаме. В същото време може да се окаже, че котките могат да разбират социалната динамика при хората в различен контекст.

Какво и да покажат проучванията обаче, трябва да избягваме да позволяваме на предубежденията и атропоморфизмът да са водещи в тълкуването ни на поведението на котките. Преди да съдим нашите котешки приятели дали са безразлични или егоисти, първо би трябвало да се опитаме да погледнем света през техните очи.