В далечната 1993 г. двама учени - проф. Мечислав Домарадски и доц. Костадин Кисьов, се натъкнали на странен сандък в музея на Карлово.

Привлекли им вниманието много красиво изрисувани гръцки керемиди. Когато попитали уредника на музея откъде са, той им отговорил, че ги донесъл човек от село Левски. Намерил ги, докато прекопавал лозето си.

Това е поредната невероятна история за откриването на едно от най-големите чудеса на България - първата столица на траките, както и ново доказателство, че под земята ни лежат съкровища, гробници, антични градове, покрити с праха на историята отпреди хилядолетия.

Проучвайки посоченото място, двамата учени попаднали на крепостен зид с дължина около 50 метра, запазен на височина около метър и седемдесет сантиметра, с необичайно голяма дебелина от 2 метра. След десетилетие на спорадични разкопки на мястото, през 2008 година търсенето на артефактите окончателно се замразява по финансови причини, посочва вестник Стандарт.

Едва през 2019 година археолозите правят нови геофизични заснемания, а същинските разкопки се подновяват тази година. Древното селище е на 8 км от селото и се простира на площ 25 декара. Доцент Кисьов е убеден, че откритието до карловското село може да се окаже на световно ниво, защото намерената резиденция е на първия цар на одрисите, а зидовете и сградите са по-стари с 300 г. от Севтополис и датират от края на 6 век преди Христа.

На практика това е най-ранният град - първата столица на одриското царство, в която сградите са покривани с уникални керемиди, украсени като древногръцки съдове, а откритите остатъчни керамични тръби говорят за наличие на водопровод. Крепостните стени са били с дебелина два метра и височина около четири метра, на места те са добре запазени.

Къде е златото на нацистите?За златото на нацистите, изчезнало в края на Втората световна война, се разказват какви ли не митове и легенди

Две от сградите са били покрити с керемиди, намазани с блестящо лаково покритие и блестели като златни, заради което обектът стана популярен като Златния град на древните траки.Вътре в цитаделата са установени основи на четири сгради. Едната най-вероятно е била храм, другата жилище на тракийския владетел. Това е и най-стария тракийски храм по нашите земи от VI-V в. пр.Хр. Разкрит е неизвестен досега каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м, който се е намирал в храмовата постройка.

Храмът е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери - 60 x 40 см. Тази строителна практика е използвана изключително рядко и се среща главно при сградите свързани с царската институция в древна Тракия."Интересното е, че освен този храм от 6-и век, който е покрит със специално изработени керемиди, част от които са внос от Коринт, открихме и доста амфори. Те са произвеждани на островите Самос, Тасос и Лесбос.

С тях са внасяни зехтин и вино. Имаме открити стъклени накити, които са произвеждани в Египет. Тоест, този средищен център до село Васил Левски е бил основен за цяла Тракия през 5-6-и век преди Христа и тракийският владетел оттук е търгувал с всички гръцки колонии и с всички производствени центрове, които са били в древността най-важни", каза още директорът на АМ Пловдив доцент Кисьов.

Стените на цитаделата са с 2-метрова каменна зидария, което е необичайно за онези векове и най-вероятно е било направено, защото там е живял одриски владетел.Археолозите обаче тепърва ще търсят къде е некрополът на одриското царско семейство."По принцип от този период некрополът може да не е могилен, а да е плосък. Тоест, над гробовете няма издигани могили и ние ще положим усилия да намерим този некропол", каза още доц. Кисьов, като добави, че и този археологически обект не е бил пощаден от иманяри.

Те били изкопали оттам изключително рядка колона, която тепърва ще бъде проучена."За сега са проучени едва 3 декара от цялата територия, което ни дава възможност да мислим, че ни очакват големи находки. Все пак откритите луксозни предмети от Египет и Гърция ни дават предпоставка да очакваме това. Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г пр. Хр, осъществява официални контакти с Атина. А намерените материали от Египет и Гърция са по-ранни от тази години и затова можем да свържем града с Терес I", обяснява доц. Кисьов.

Мазали керемидите с котешко злато

Най-интересното е в този древен тракийски град, е че горната част на керемидите е била измазана със златисто покритие, т.нар. котешко злато, естествен продукт, но те са го познавали и са го използвали като декорация, твърди доцент Кисьов. Също така има внос на чернофигурна и червенофигурна керемида, която се открива рядко и главно в гробниците на владетелите.

Археологическа работа фокусираме върху разкриване на храмовата постройка, заяви доцентът.Амбицията ни е да открием плана на храма и да видим какво има под стените. В моите най-смели мечти е да открием и надпис, свързан с тази храмова постройка, както и други архитектурни елементи, които ще ни позволят в следващите няколко години да направим графична възстановка и едва тогава да се пристъпи към реставрация и консервация, сподели археологът. Скоро обектът ще получи статут на паметник на културата от национално значение и това ще даде възможност общината в бъдеще да направи прави проект за неговата социализация.

Млади археолози търсят двореца

Министерството на културата ще подкрепя проучването на археологическият обект край село Васил Левски и сега, и в бъдеще. Това заяви министърът на културата проф. Велислав Минеков, който дойде заедно със своя заместник доц. д-р Пламен Славов да се запознае с работата на екипа на място.Този обект е изключително археологическо открие, то има огромно значение, подчерта министърът.

Той добави, че с директора на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов, който е и ръководител на обекта, се познават отдавна, следи неговата работа и е във възторг от нея.Заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов заяви, че ще бъдат продължени разговорите с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" студенти по археология и история да провеждат на този обект своите традиционни летни практики.