Данните имат гравитация и привличат още данни. България е назад в процеса на натрупване на големи данни, спрямо развитите западни икономики – едва 24% от икономиката на страната е с интензивно използване на данни.

В процеса на догонване, ключова роля ще играе цифровизацията с нейните три основни стълба – машините (в смисъла на изкуствен интелект, невронни мрежи и други авангардни технологии), платформените бизнес модели и разпределеното знание. Това създава нови възможности, както за професионално развитие на младите хора в България в перспективни области, като центровете за съхранение на данни, мрежи за пренос на данни от ново поколение, така и за реализирането на иновативни бизнес модели и създаването на нови бизнеси.


„Има различни оценки за общото количество данни в света, но то е огромно, и инфраструктурата, която ги пренася и съхранява е изключително важна. Според различни оценки в момента всяка година в Интернет се генерират няколкостотин зетабайта информация – число с 21 нули.“, посочи по време на панела Data Gravity & Cybersecurity на тазгодишното издание на форума Digital Trends Андрей Расийски, управляващ партньор в Alma Consulting Ltd. и бизнес партньор във водещия доставчик на колокация и центрове за данни Телепоинт.

Жизнен цикъл и гравитация на данните

Андрей Расийски, Телепоинт: Големите данни са основа за бизнеса на бъдещетоКомпаниите, които не са в състояние да се адаптират, ще изчезнат по чисто еволюционни причини, смята експертът
Както всяка технология, цифровите данни също имат свой жизнен цикъл.

„Ако се отоплявате с конвекторен радиатор, който е с Wi-Fi управление, той има датчик, който мери температурата в стаята, както и свързано мобилно приложение, през което потребителите го управляват. Когато се отвори приложението, то прочита каква е температурата, което е първата стъпка – данните се създават“, обяснява процеса Андрей Расийски. „След това те се транспортират до мястото, където се съхранява цялата информация за системата за домашна автоматизация, това е втората стъпка. При третата стъпка потребителят решава дали да увеличи или да намали температурата и изпълнява съответната команда, което генерира нови данни. След известно време решавате да проверите каква е била средно месечната температура във вашия дом и съответно генерирате още веднъж данни“. В различните фази данните са способни да създават различни възможности за бизнеса. Затова и Дейв Маккрори, вицепрезидент на Digital Realty, втората по големина компания в света, която притежава, управлява и инвестира в центрове за данни, създава концепцията за гравитация на данните. Той я описва за първи път преди 13 години, в свой блог пост, като обяснява, че данните имат маса и колкото повече се увеличава тя, толкова по-голяма гравитационна сила генерира. По същия начин, както във физическия свят по Закона за гравитацията на Нютон, според който едно голямо тяло генерира гравитация и привлича по-малки тела към себе си.

„Същото е с големите обеми данни – колкото по-големи стават те, толкова повече се увеличава вероятността да привличат други данни, приложения или допълнителни услуги към себе си. За да е оптимално привличането, трябва да се осигури максимална пропускателна способност на мрежите за пренос и най-ниско времезакъснение. Ако тези параметри не са оптимизирани, няма как да се реализира пълният потенциал“, акцентира Андрей Расийски.

Измерване на гравитацията

(Кибер)заплахите на бъдещетоОсновният риск е да не се адаптираме и технологиите да изпреварят потребителската култура
Тази гравитация може да бъде измерена чрез гравитационен индекс, който на практика показва интензивността на обмена на информация и се измерва в гигабити в секунда. Във формулата за изчисление влизат няколко компонента.

„На първо място е масата на данните – обемът, който се съдържа в даден информационен масив. Следва активността на данните – колко трансакции за какъв период от време се извършват върху този информационен масив. Следващият множител е капацитетът, с който този масив е свързан със заобикалящата го среда (в общия случай това е капацитетът на интернет връзките). Всичко това се дели на квадрата на времезакъснението, който показва колко време е необходимо за пренасянето на един байт информация от точка А до точка Б“, обясни бизнес партньорът в Телепоинт.

Прилагането на тази формула към която и да е компания може да покаже нейния гравитационен индекс. И това не важи само за компаниите. Гравитационните индекси могат да дадат нов поглед върху икономиката на градовете. Колкото по-висок е гравитационният индекс, толкова по-атрактивен е даден град, защото скоростта на обмен на информация в тази екосистема е по-висока, което привлича повече млади хора, осигурява по-високо заплащане, по-добри условия на живот, по–добра професионална реализация и привлича повече чужди инвестиции. Показателна за това е челната тройка в класацията за най-висок гравитационен индекс - Лондон, Ню Йорк и Токио.

Телепоинт планира подобно изследване и за София, тъй като в сегашните доклади, от Източна Европа влиза единствено Истанбул, като очакванията са индексът на българската столица да бъде висок, защото интернет връзката е бърза, от една страна, а от друга - има развит ИКТ сектор.

Преосмисляне на бизнеса – 5 основни сили, които променят пейзажаДигиталната трансформация на една компания трябва да е постоянен и целенасочен процес
Ролята на центровете за данни

Гравитацията на данните обаче има както добра, така и лоша страна. Добрата е, че една компания може да се възползва от голямото количество данни – да създава нови услуги, да привлича нови клиенти и съответно да печели повече пари. Но ако тази гравитация стане прекалено голяма, преместването на данните става почти невъзможно без прекъсвания и загуба на информация.

„От тази гледна точка планирането на разположението на данните и на колко места да бъдат репликирани е изключително важно – първо, дали ще се съхраняват на едно място, и второ, дали те са оптимизирани от гледна точка на достъпа до тях. Ако имате мобилно банкиране например, но разположението на данните на банката не е оптимизирано, приложението ще работи бавно в натоварените часове на деня. Данните трябва да бъдат бързо достъпни, от една страна, а от друга – когато решите да мигрирате тези данни, те да не бъдат ситуирани само на едно място, така че да се стига до проблеми“, посочва Андрей Расийски.

Тук на помощ идват колокационните центрове, като Телепоинт, които помагат за оптималното управление на данните, казва още той и добавя в заключение:

„Данните трябва да са в средата на цялата IT архитектура, а центровете за данни предлагат множество различни алтернативи в това отношение“.