Визита на премиера в Брюксел попари бързането на България към еврозоната. "Сега е най-неподходящото време дори да повдигаме темата за приемане в Европейския валутен механизъм (ЕRМ II)", призна вчера премиерът Бойко Борисов, който участва на срещата на европейските лидери в белгийската столица. Основните препятствия за влизането на страната ни в ЕRМ II, наричан "чакалнята за еврозоната", се оказаха две - проблемите на Гърция и опитите на София да скрие част от бюджетния си дефицит.

Премиерът замина за Брюксел с "тежката артилерия" - той бе придружаван от вицепремиера Симеон Дянков и управителя на БНБ Иван Искров. "Проведохме важни срещи на всички нива и по всички теми, които касаят влизането ни в еврозоната," информира Борисов вчера, като допълни, че разговорите ще продължат.

При сформирането на правителството Симеон Дянков уверяваше, че най-късно през ноември ще депозира официално заявление за ЕRМ II, а след това неколкократно удължаваше срока. В ЕС всички са "много изплашени" покрай кризата с Гърция, обясни вчера Борисов.

Изненадващо обаче той призна, че има и друг много сериозен проблем и той си е само наш - неуредените сметки на държавата с бизнеса, пренесени от миналата в тази година. С този трик финансовият министър успя да рапортува пред света и у нас, че страната ни е отличникът на ЕС с най-стабилен бюджет.

Правителството е пред дилема дали да плати всички дългове на държавата към фирмите, или да продължава да настоява, че дефицитът в бюджета е удържан в рамките 1.5-2%, каза Бойко Борисов. Става дума за общо 2.16 млрд. лв. по договори от миналата година, които кабинетът трябва да разплати или да прати за разваляне в прокуратурата.

"Не знам по какъв начин ще бъдат представени тези 2.160 млрд. лв. през 2009 г., за които говорим. Защото, ако ги признаем за валидни, от това автоматично ще излезе, че и ние като Гърция сме лъгали и сме правили скрити дефицити," обясни Борисов. "А отнесем ли договорите за тази година, значи, че въпросът с еврозоната приключва, отиваме в дефицит от 6-7%", призна той. И заключи, че в тази ситуация няма полезен ход: "Сиреч, тройната коалиция ни е нанесла непоправима щета и в тази област".

Още преди Нова година обаче икономисти критикуваха остро отлагането на плащания, защото то само допълнително затруднява бизнеса, а дължимите суми няма как да се скрият или отпишат и счетоводното хитруване не спасява бюджета от дефицит

Отчаяни, че няма да получат скоро вземанията си, които са за близо 600 млн. лв., строителните фирми решиха да търсят помощ направо от министър-председателя Бойко Борисов. В отворено писмо до него Камарата на строителите в България настоява до 10 дни да се сключат споразумения с всички министерства и да се разпишат графици за разплащане. Оттам искат още да се даде данъчна ваканция на компаниите, към които има публични задължения. Фирмите искат да се ускорят процедурите за проекти по европейските програми и финансовото министерство да намери допълнителни инструменти за изчистване на дълговете към тях.

През октомври кабинетът пое ангажимент да се сключат споразумения с всички ведомства и до края на март да се платят 50% от дълговете, а до юни - останалата част. Преди дни обаче се оказа, че дори Министерството на регионалното развитие, което единствено сключи споразумение със строителните фирми, няма да го спази.

Вместо да плати 200 млн. лв. до края на март, то ще успее да плати едва 121 млн. лв. От писмото на строителната камара става ясно, че много други министерства дори не са почнали да плащат дълговете си. Наскоро кабинетът прие решение до края на април да бъдат платени 20 млн. лв. задължения на ПУДООС към Министерството на околната среда и водите. Според справкa ведомството дължи още близо 25 млн. лв. на строителните компании. Другият голям длъжник е социалното министерство, което трябва да изплати близо 32 млн. лв. за проекти от програмата "Красива България" и Социално-инвестиционния фонд.

Заради забавените плащания фирмите са натрупали огромни данъчни задължения, дължат пари на доставчиците и работниците си. "60% от фирмите вече не работят, а около 20% са пред фалит - съкратили са персонала си, притискани от кредитори и данъчни задължения", пише в писмото на строителната камара.

По техни данни от близо 263 хил. души, които традиционно работят в сектора, сега те са се стопили на около 160 хил. души. Това води до социално напрежение в отрасъла, предупреждават в писмото от камарата. Финансовото положение на строителните фирми е толкова окаяно, че те дори не могат да си купят тръжни документи и да осигурят необходимите гаранции за участие в обществените поръчки, подчертават от строителната камара.

Източник: в. Сега