С цените на електроенергията, които КЕВР утвърди на 30 юни, смятам, че малките фирми ще продължат да излизат със същия темп от регулирания на свободния пазар, заяви Павлов. Убеден съм в това, тъй като, въпреки че КЕВР намали цените на електроенергията за малките фирми, те все още остават доста по-високи от пазарните, допълни той.

Всичко, разбира се, зависи от типа потребление, но клиентите с предимно дневно потребление със сигурност ще получат до 15% намаление на стойността на месечната си фактура, ако сега излязат на свободния пазар, категоричен е Павлов, цитиран от вестник "Стандарт". Затова свободният пазар ще продължава да се развива със същите темпове, както и досега.

С решението на КЕВР от 30 юни стана ясно, че и след 1 юли стопанските потребители продължават да субсидират битовите. Хубавото е, че вече се направи една крачка в посока намаляване на това кръстосано субсидиране на цената на тока за бита, но и след 1 юли тя си остава под себестойност.

Затова пазарната логика е цената на електроенергията за бита да се вдига до изравняването й с пазарната - така, както е в Чехия, Германия, Италия и в останалите страни от ЕС. Там битовите потребители плащат с около 20-30% по-високи цени, тъй като с това се стимулира прилагането на енергоефективно потребление. А у нас хората се връщат от работа и веднага пускат пералните, докато вечерят, в периода 19-21 часа, когато е най-скъпата пикова енергия.

Затова смятам, че трябва да се върви към монтиране на тритарифни електромери, които освен дневна и нощна отчитат и пиковата енергия, коментира Павлов. Заради всичко това, и с новите цени на тока от 1 юли битовите потребители нямат изгода да излизат на свободния пазар.

Енергийната борса е непредсказуема

Нашата Българска независима енергийна борса (БНЕБ) е много непредсказуема, коментира търговският директор на "Синергон Енерджи" Павлин Павлов. Имаше дори и парадокси, когато пиковата енергия беше по-евтина от базовата, посочи той. Това е така, тъй като за момента само държавни фирми от БЕХ предлагат енергия на борсата - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2", обясни Павлов. НЕК, който също има право да продава тока от ВЕЦ-овете си, все още не е започнал да предлага на БНЕБ, каза Павлов.

На 1 юли базовата цена на БНЕБ, където се търгува между 4% и 5% от общото количество електроенергия на нашия пазар, беше 82.43 лв./МВтч, пиковата енергия - 88.49 лв./МВтч, като имаше и средни цени от 109 лв./МВтчас.

Най-ниската постигната цена за 5 юли например беше за доставка за 5 часа - 44.1 лв., а най-високата беше за 21 часа - 91.77 лв./МВтчас.

Въпреки обещанията, от 1 юли не стартира платформата на БНЕБ за сключване на двустранни дългосрочни договори, припомни Павлин Павлов. С цел повишаване прозрачността на пазара е добре платформата по-скоро да стартира, но ако не се задължат всички да сключват дългосрочните си договори на нея, ефектът ще бъде нулев, обясни той. "Смятам, че трябва и у нас както е в Румъния централите и фирмите да се задължат да сключват дългосрочните си договори на борсата.

Въпреки това смятам, че винаги ще си останат и дългосрочни договори с отделни крайни клиенти, които ще се сключват извън БНЕБ, като например някои от договорите на АЕЦ с крайни клиенти", заяви Павлин Павлов. Според него БНЕБ ще стане истинска съвременна енергийна борса едва след 1 януари 2017 г., когато стартира и платформата за търговия в рамките на деня (intraday trading).

Със стартирането на БНЕБ и разширяването на свободния пазар виждаме една добра тенденция, която се надяваме да се запази и занапред, за да има конкуренция, от която да печелят крайните клиенти, заяви Павлин Павлов.