Бъдещето на европейската програма за изследване на Марс на стойност 1.3 милиарда евро е под заплаха след руската инвазия в Украйна, пише списаниe Nature.

Европейската космическа агенция заяви, че изстрелването на нейния роувър тази година е „много малко вероятно“.

Планът за изпращане на роувър до Марс е втората част от съвместната мисия ExoMars между ЕКА и руската космическа агенция Роскосмос. Тя трябваше да излети с руска ракета от космодрума Байконур в Казахстан през септември тази година.

След среща на държавите-членки на ЕКА, организацията заяви на 28 февруари, че икономическите санкции, наложени от западните държави на Русия, както и по-широкият контекст на войната, правят малко вероятен старта на мисията през 2022 г.

Европейската космическа агенция ще анализира възможните опции за бъдещето на проекта.

ExoMars има за цел да изпрати първия марсиански роувър на Русия и Европа, оборудван с двуметрова сонда, предназначена да открива всякакви признаци на органичен живот, заровен дълбоко под повърхността на Червената планита. Това е третият път, в който мисията се отлага.

Първоначалните планове бяха за изстрелване още през 2018 г., а всяко ново забавяне води след себе си и нарастващи разходи.

В изявлението си, обявяващо вероятното забавяне, ЕКА заяви, че съжалява за „човешките жертви и трагичните последици от войната в Украйна“.

Метеорът, паднал над Челябинск, може да е участвал в образуването на ЛунатаМетеорът от Челябинск, който се възпламени над Русия през 2013 г., може да е участвал в образуването Луната

Ако мисията бъде продължена, може да се наложи адаптиране за полет с друга ракета. Ако обаче възникнат трудности, проектът може да бъде отменен и изцяло. А според учените, цитирани от Nature, това би било сериозен удар за изследователската програма на Европейската космическа агенция.

„Ако не бъде изстрелян тази година, роувърът няма да бъде пуснат никога“, казва Лев Зелени, научен съветник и бивш президент на Института за космически изследвания на Руската академия на науките в Москва. Зелени казва, че разбира мотивите на агенцията, но смята, че това е грешно решение.

„Огромните усилия на учени, инженери, техници от много европейски страни, дори да не са руснаци, ще бъдат пропилени", смята той.

За ЕКА би било трудно да премахне изцяло Русия от проекта. Въпреки че на теория Европа е направила роувъра, а Русия е произвела модула за спускане и платформата за кацане, няма ясна граница между отговорностите на двата екипа, казва един от участниците в проекта Хорхе Ваго.

„ExoMars 2022 е безпрецедентно сложен по отношение на интерфейсите. Адаптирането на кораба за използване на устройство за кацане на НАСА ще отнеме повече от две години“, коментира пред Nature Олег Кораблев, от руския Институт за космически изследвания.

Светлинни платна ще пренасят космически апарати до съседни звездиНа около 4 светлинни години от нашата планета се намира съзвездието Алфа Кентавър

Европейската космическа агенция и Роскосмос вече си сътрудничат по проекта Trace Gas Orbiter - първата част от мисията, която достигна до орбитата на Марс през 2016 г. TGO е проектиран да изучава атмосферата на Марс, но също така да действа и като релейна станция за бъдещия марсоход. Засега от ЕКА не са прогнозирали какво въздействие ще има ситуацията върху операциите на TGO.

Войната в Украйна и санкциите срещу Русия вече засегнаха и други съвместни космически проекти. На 26 февруари Роскосмос изтегли персонала си от основния космодрум на ЕКА Куру във Френска Гвиана, като на практика преустанови изстрелванията на руски ракети Союз.

Европейската агенция използва тези ракети за изстрелвания със среден размер, включително спътници, в своята навигационна система Галилео. Агенцията заяви, че ще прецени дали предстоящите полезни товари могат да бъдат изстреляни с други ракети, които се очаква да летят за първи път по-късно тази година.

Санкциите могат да засегнат и предстоящите мисии на Роскосмос до Луната. ЕКА планираше да предостави камера за кацане на Luna 25, която трябва да бъде изстреляна през юли, както и навигационна система, бормашина за сондажи и минилаборатория за модула Luna 27, предназначен да изучава състава на почвата близо до южния полюс на Луната.

Засега от агенцията отказват да коментират бъдещето на тези проекти.

На фона на вълната от санкции срещу Москва, наложени от западните държави, може да се очаква засилване на партньорството между Китай и Русия в сферата на космическите изследвания, пише още Nature.

Двете страни планират да си сътрудничат в редица бъдещи проекти, включително в изграждането на обитаема база на Луната, която е част от петгодишния космически план на Китай.