Наблюдаваме стабилна икономическа ситуация в страната, ниско ниво на безработица, ръст на заплатите, но и висока инфлация, бързо нарастване на банковите клиенти, но спрямо ЦИЕ има забавяне, застрахователните услуги не са силно популярни в страната (сключват се предимно имуществени застраховки), бързо развитие на сегмента на кредитните карти, макар да не се използват за ежедневни нужди.

Най-предпочитаната форма на инвестиция у нас е недвижимото имущество, а ремонтите и покупката на различни битови стоки са в основата на краткосрочното планиране на населението. Така Антония Гогова, директор „Изследователско направление" към GFK Bulgaria, обобщи накратко тенденциите на българския финансов пазар по време на състоялата се по-рано днес втора конференция на компанията за маркетингови изследвания в областта на финансовия пазар.

Стабилна тенденция за увеличение на хората, които прибягват до банкови услуги. Ако през 2002 г. процентът от населението е бил почти 22 на сто, то през 2007 г. процентът достига 44%, а от януари до септември 2008 г. вече е 49.4%, посочи Гогова. Въпреки това страната ни е на последно място по показателя от страните от ЦИЕ.

Очевиден е ръстът при ползвателите на банкови карти, като за периода от 2002 г. до 2007 г. те нарастват от 6.3% на 37.3% от населението, според статистиката на GFK. В основата на ръста стои по-широката употреба на дебитни (повишение от 5.8% на 32.8% за периода от 2002 г. до 2007 г.), за разлика от кредитните карти, при които има покачване на ползвателите им за разглеждания период от 0.6% на 9.2%.

Антония Гогова посочи, че целевата група на кредитните карти е населението от 20 до 50 годишна възраст, които са добре образовани и с високо ниво на доход. Според нея голяма част от ползвателите на картата не я използват за ежедневни разходи. Основно се прибягва към нея, когато й изпитват нужда от средства или в спешни ситуации.

Не бих желал да живея на кредит, предпочитам да плащам в брой и не бих могъл да погасявам вноските си, са най-често сочените причини за неизпозлване на кредитна карта, посочи Гогова.

По нейна информация има положително раздвижване и около банковите спестовни продукти. Любопитно е да се проследи и причината, поради която спестява българинът. По нейна информация най-популярни са отговорите „спестявам за черни дни", „за бъдещи неочаквани покупки", „както и да оставя нещо на децата си".

Нараства и процентът на кредитополучателите, който банков сегмент се разви особено през последните години. През 2002 г. използвалите банков заем са 3.9% от активното население, като през 2007 г. цифрата достига 13.8 на сто.

По отношение на инвестиционната нагласа на българина, около 50% от запитаните от GFK хора са склонни да вложат парите си в недвижимост, като това са предимно мъже на възраст от 30-50 години. Преобладаващата част от анкетираните, склонни на банкови спестявания, са по-възрастни жени.

Повечето анкетирани от изследователската компания сочат, че планираните през следващата една година инвестиции, са свързани с ремонт, обновление на дома или в образование. По отношение на финансирането на начинанията, повечето разчитат на личните си спестявания, посочи още Гогова.

Положителна е и тенденцията на застрахователния пазар, макар базата да остава ниска. За разлика от банковите услуги, в тази сфера България заема по-предни позиции, изпреварвайки Русия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина. През 2007 г. процентът на застрахованото население е 35 на сто.

Най-популярната застрахователна полица е за имущество. Слабо популярно е животозастраховането, макар да се отчита известно раздвижване в сегмента - 6.1% от активното население.

Към тази форма на застраховка прибягват основно млади хора, жители на големи градове. Цената и неосъзнатата нужда от тази форма на застраховане са основните причини за избягване на животозастраховането.