Фрапиращи и странни общи условия и редица други вредни практики на самите животозастрахователни компании са сред основните причини за ниското развитие на сектора на животозастраховането в България. Това заяви Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" на конференция "Животозастраховането в България - прогнози за развитие".

Богоев и председателят на Асоциацията на застраховани и пострадали при катастрофи Владимир Тодоров дадоха редица конкретни примери, известни от жалбите които ежемесечно постъпват в КФН.

Скандално общо условие например гласяло, че дефинирането на инвалидност става само от лекар на дружеството и застрахователното дружество не признава дори „официални становища от органи, упълномощени да правят експертиза за инвалидност съгласно Кодекса за задължително социално осигуряване", с което директно се казва, че не се признават решения на държавни органи.

Друг пример пък били договори по застраховка живот към кредитна карта, където изрично пишело, че покритието важи само за събития, които са се случили на повече от 100 километра от постоянното местоживеене на застрахования.

Има дори случаи, при които се продават застраховки на хора, които априори са изключени от покритието на продукт продукт. Пример за това е отказ по застраховка, която според условията не важи за лица, които носят оръжие, като служителите на МВР например. Тези продукти се продават с ясното съзнание, че човекът не може да получи покритие, според Тодоров.

„Аз никога няма да се застраховам, ако на мен са ми известни такива факти и нямам досег със застрахователната индустрия, щом като ще давам пари, срещу които не получавам. Ако не вдъхнем доверие на хората, не само че няма да се увеличават премийните приходи от животазастраховане, а точно обратното - ще намаляват", заяви Богоев пред аудиторията.

„Заради такива общи условия всички застрахователи се подвеждат под общ знаменател. Те вредят на всички, а е ясно, че както в общото застраховане, така и тук имаме един пазар, но различни играчи", каза Владимир Тодоров.

Скришното банково застраховане

Общите условия, които отварят вратичка за неплащане съвсем не изчерпват спецификите на родното животозастраховане, които спъват развитието му. Над 50 от жалбите срещу застрахователи в последната година са свързани със застраховки, включени в пакети от финансови продукти.

Банковото застраховане е основен дистрибуционен канал навсякъде по света, признава Богоев. В България обаче застраховките се пробутват прикрито в пакетите от финансови продукти, като понякога потребителят дори не разбира, че има застраховка живот.

Животозастрахователния продукт трябва да бъде ясен, открит и добре промотиран от застрахователната компания и лицето, което го продава, категоричен е Богоев.

Близо 8 месеца са били необходими на шефа на българския зстарахователния надзор, за да се сдобие с колективен договор с който той лично бил застрахован във връзка с изтеглен от него ипотечен кредит преди 4 години. „Може да прозвучи нескромно, но аз съм на върха на застраховането в България и ми бяха нужни осем месеца. Колко време ще му трябва на човек, който няма нищо общо със застрахователната индустрия и дали въобще би успял да се добере до такъв договор?", запита риторично Богоев.

Застраховката - средство за данъчна далавера

Стига се дори дотам, че в голяма част от случаите се подменя същността на застраховката живот, каза още Богоев.

Има застрахователи компании, които предлагат „усвояване на данъка" в полза на застрахования. Правят се застрахователни продукти с такава цел, при които има връщане на 90% от застрахователната премия под формата на кредит към застрахования.

„Няма по света случай в който някой да спести на някого данък. Той просто се отлага във времето", каза Богоев. Продавачите обаче не запознават в достатъчна степен клиента и това отново води до трупане на жалби в КФН.

Нахалството на някои застрахователи стига дотам, че да удържат данъка, но да не го внасят, каза Богоев. Хората се оплакват пред надзора, че са им обещани данъчни облекчения, а в крайна сметка се оказва, че след изтичането на срока получават по-малко, отколкото са очаквали.

Явно целта е само да се направи застраховка и да се прибере премията, според Богоев.

Заради тези практики хората са свикнали да търсят данъчен или осигурителен интерес в застраховките живот, каза Светла Несторова, член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи и председател на Комисиято по животозастраховане в нея.

На много места ни срещат корпоративни клиенти, които не ни питат как да защитят служителите си например, а как могат да направят пари от животозастраховката. Животозастраховането обаче не произвежда приходи. То не е средство за спестяване на данъци, нито за превъртане на средства и пране на пари, нито пък е механизъм за плащане на заплати, заяви Несторова.