Може ли лека кола да се надзастрахова по невнимание на застрахователя, после колата да изгори, а компанията да ти върне стотина лева от надзастраховане и едва половината пари от застрахователната сума с обяснението „пито-платено"?

Може, веднага ще се намери някой да каже, коментират от insurance.bg. Къде? Е как къде - в България, естествено. Ако бяхме на състезание, щяхме да кажем: „Верен отговор". За съжаление.

Защо се сключва застраховка „Каско"? Всеки, който има автомобил, знае - за да бъде спокоен за своята кола. Как избираш застраховател, при когото да сключиш застраховка? Мотивите могат да бъдат много, но два от тях, които са водещи за българския потребител, са цената на застраховката и стойността, на която е оценена собствеността ти.

И тук ще разкажем конкретен случай на читател, който се обърна към Иншурънс БГ. За съжаление обаче едва ли казусът му е изключение за нашия пазар.

Ана Емилова, която притежава „Ситроен", модел Евазион, произведен през 1997 г., решава да подпише договор със застрахователя, който ще се грижи за автомобила й. Речено-сторено. На 26 януари 2009 г. в клона на „Дженерали застраховане" АД в Гоце Делчев Ана Емилова сключва застраховка за всички рискове - „Пълно каско". Доволна, клиентката подкарва колата си по пътищата на живота.

Не щеш ли, за зла беда, два месеца по-късно - на 20 март 2009 г., Ана Емилова претърпява инцидент и колата изгаря напълно. Притеснена, жената подава всички нужни и искани документи в офиса на застрахователя, за да получи съответното обезщетение - нали има „Пълно каско"!?

И тук я посреща още по-неприятна изненада. Оказва се, че ситроенът и е надзастрахован с цели 2400 лв. - вместо за 5600 лв. според автомобилния каталог Шваке, колата има договор за 8000 лева, върху която сума е изчислена и платена съответната премия от 600 лв. Оказва се, че грешката за надзастраховането е на служителя на застрахователната компания, но потърпевш става клиентът. Компанията връща на Ана Емилова около 130 лв. от надзастраховането.

Добре поне, че застрахователното дружество установява, че клиентката няма вина за застрахователното събитие и признава тоталната щета на колата. Причината за пожара е възникнала искра от късо съединение в електрическата система на колата по време на движение.

На запитване от Иншурънс БГ как е изчислено обезщетението, от направление „Застрахователни обезщетения" на компанията отговориха, че се позовават на т. 39 от Общите условия по застрахователния договор („При надзастраховане, когато е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото МПС, отговорността на застрахователя е до действителната стойност") и на чл. 204, ал.1 от Кодекса за застраховането („Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност."). Оценката на щетата е направена на база на застрахователна сума от 5600 лв., а платеното обезщетение съответства на 75% от застрахователната сума, или Ана Емилова взема 4200 лв. Изчисленията са точни, законът е спазен, обезщетението е платено по банков път. Случаят е затворен.

Ако направим бакалска сметка, тя ще покаже следното - с плащането на 4200 лв. обезщетение при застрахователна сума 8000 лв., клиентът е ощетен с 3800 лв.! А ако не се бе случило застрахователно събитие, някой щеше ли да върне надвзетото кога и как? Единствен случай ли казусът със ситроена на Ана или е практика в компанията да надзастрахова и само това ли дружество прилага този невинен трик за събиране на по-високи премии? Интересен факт е, че според проучване на Иншурънс БГ в момента на застраховането колата наистина не е струвала 8000 лв., на колкото са я оценили експертите на застрахователната компания, но не е и струвала 5600 лв., каквато оценка дават през април тази година. Всъщност според Шваке въпросният „Ситроен" е оценен на 5600 лв., но според априлското издание на справочника, а 3 месеца по-рано пак според същия източник е струвал с около 1000 лева повече. Остава открит въпросът дали ако на клиента е била предложена по-ниска застрахователна оценка на автомобила, щеше да го застрахова, и дали изборът му отново щеше да се спре на тази застрахователна компания. Повече от сигурно е, че за в бъдеще Ана вече няма да се застрахова в това дружество. Питането обаче е: ще повярва ли изобщо на застрахователната система у нас, за да отиде при друга компания? Казус, сложен не от математическа, а от морална гледна точка.

В отговор на запитване на Иншурънс БГ, от „Дженерали застраховане" обясниха, че случаите на надвзети премии се разрешават по вътрешнорегулативен механизъм, т. е. не е само при настъпили застрахователни събития. Конкретно в компанията има дирекция „Контрол на подписваческите процедури и застрахователните обезщетения", където по вътрешни правила се прави проверка на сключените полици и платените обезщетения. По указан ред се извършва проверка на полиците и съответно, ако има надвзета премия, се коригира с добавък и възстановяване на частта от премията на клиента. Следимостта или вътрешнофирменият контрол не е по специален ред на постъпване, а по одобрени принципи, които да гарантират приоритетна проверка при по-рисковите полици и по-големите обезщетения и всички останали с оглед минимизиране негативите за клиентите и компанията, обясниха от „Дженерали".

Каква може да бъде ролята на Комисията за финансов надзор като арбитър в случая? От началото на годината експертите на управление „Застрахователен надзор" са получили общо 403 жалби. Логично, по-големият процент от недоволствата са по автомобилното застраховане, т.е. срещу нарушения по договорите при застраховките „Гражданска отговорност", „Зелена карта" и „Каско".

Не е ясно колко от жалбите са основателни и колко - не, тъй като КФН не води такава статистика. От надзора могат да преценят дали един застраховател е виновен само по отношение на административни пропуски и нарушения: например, спазен ли е срокът за изплащане на претенцията, завишени ли са изискванията към застрахования при представянето на документи за настъпилото събитие. Надзорниците обаче нямат правомощията на вещи лица и не могат да отсъдят изплатената претенция основателна ли е, сумата пределна ли е и компанията ощетила ли е клиента си.

Автомобилните застраховки са като лекарствата - никой не ги обича, но като се разболее, ги приема. В нормалния свят автомобилните застраховки са част от задължителния бюджет на собственика на кола, защото той знае: ако нещо се случи с дву-, три- или четириколесното му возило, застрахователят плаща. Без да се опитва да изкара собственика виновен, без да отрязва безпричинно от обезщетението му.

У нас задължителните автозастраховки се приемат като по-малкото зло, а ако колите са по-стари и евтини, собствениците им масово избягват доброволните полици, защото са убедени, че при застрахователно събитие ще получат смешни пари.

Очевидно темата за застрахователната коректност за България се размива някъде малко след пресичането на граничната бразда.

Всъщност време е да кажем, че застрахователната култура се гради преди всичко от самите застрахователи. Най-добрата атестация за свършена работа е доволният клиент. На пръсти се броят българите, които могат да се похвалят от своя застраховател.

И както в библейския разказ на въпрос на Иисус Христос към разслабения защо не влиза във водата на къпалнята Витезда, този му отвърнал: „Човек си нямам, Господи", така, перифразирано днес в застраховането, повечето хора са категорични: нямаш ли си човек - спукана ти е работата.

Източник: insurance.bg