Разговор на Insurance.bg с Румен Гълъбинов, председател на Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове и управител на ЕОС Риск България ЕООД.

Г-н Гълъбинов, по какъв начин може да се застрахова имущество срещу катастрофични рискове в момента и при какви цени и условия?

Почти всички компании от общо застраховане на пазара предлагат така наречените полици домашно имущество, които в повечето случаи включват и риска от природни бедствия (земетресения, наводнения и други).

Когато се касае за земетресение, основният катастрофичен риск за България, застрахователите определят добавката, която се доплаща според карти за райониране, в зависимост от това с коя от двете най-големи компании за презастраховане имат договор.

Компанията Swiss Re използва тризонална карта, а Munich Re - четиризоналана карта. Самата добавката може да варира от 3 до 5 лв. за района с най-нисък риск и да се увеличи до 120 лв. за най-рисковия.

Най-нискорискови са Видинско и Северозападна България например. Високорисков район е Кресна или Маришкия басейн. Нискорисков район е и Бургаско. София попада в трети, респективно във втори район, в зависимост от презастрахователя. Тоест, достъпно е да се закупи на българския пазар покритие с включен риск бедствия.

Как ще оцените степента на проникване на този вид застраховки на родния пазар?

Със сигурност невисоко, даже много ниско. Основният двигател за активност преди две-три години беше банковото кредитиране и по-специално ипотечното кредитиране, както и лизингите. Те създаваха предпоставки материални активи като сгради, апартаменти, офиси и др. да бъдат застраховани имуществено с включен риск природни бедствия, тъй като това беше изискване на финансиращата институция.

Това беше в някакъв смисъл принудително, като част от процедурата за получаване на кредит. Иначе доброволно - много малко хора, пък дори и фирми, застраховат имущество с включен риск природни бедствия. От застрахованите имущества може би 5-10% най-много са с включен риск природни бедствия.

Наблюдава ли се по-голямо търсене на застраховки след няколкото труса, в страната ни и въобще имат ли ефект върху интереса бедствията, когато се случат?

Не бих казал, че това е основен фактор. Създава се някаква паника, мимолетно желание и интерес у хората, но те бързо отминават без да оказват дългосрочно влияние върху броя на действително сключените такива застраховки.

Бихте ли обяснили накратко идеята за застрахователен катастрофичен пул?

Това е инициатива за публично-частно партньорство. Проект, който трябва да включи усилията на застрахователите, държавата и обществеността. Най-просто казано - това е масова национална програма за застраховане на всички недвижими имоти в страната, или основно жилищните. Тя включва изработване на сеизмично-рискова застрахователна карта и определяне на цените, които трябва да са лесно използваеми, след това администриране на цялата дейност чрез събиране на вноските и издаване на полиците, и накрая - управление на събрания ресурс във специален фонд.

От този фонд ще се изплащат обезщетения и ще се прави презастраховане в чужбина за трансфериране на риска, защото не е нужно да го задържаме тук и да мислим, че само с вноски можем да издържим на едно бедствие. Вноските няма да са достатъчни, особено в началото, така че трябва да се потърси презастраховане. Както и подкрепата на държавата, разбира се , под формата на паричен ресурс за започване на дейността на този пул, а в последствие за упражняване на надзор, така че средствата да бъдат целево изразходвани.

Той няма да бъде свързан с бюджета, така че няма да има опасност акумулираното да бъде изразходвано за нещо друго, като част от държавните разходи, а напротив, това ще бъде важен допълващ ресурс към ресурсите на държавата за преодоляване на природни бедствия.

До какви резултати достигна инициативата за програма за управление на катастрофичните рискове?

Вече няколко години говорим за нея, обсъждаме я на различни нива, конференции, имахме представяния в НС пред комисията по бедствия и аварии от миналото НС. С новото правителство се промени организацията в държавата на тази дейност. Сега няма специализирано министерство, а функциите са разделени между няколко ведомства, като основно са съсредоточени в МВР. Затова ние виждаме потенциален диалог и сътрудничество с МВР за подновяване на работата по този проект.

Задължителна ли ще е вноската в катастрофичния пул за всички българи, притежаващи имущество и как ще се гарантира, че със средствата няма да се злоупотребява?

За да има добра цена този проект, той трябва да е масов. Ако само 5-10% ще е проникването, очевидно нито средната цена може да е добра, нито ще се постигне социално-икономическия ефект. За да бъде масова схемата, трябва да се осигури масова събираемост на тези вноски. Не мога да кажа от сега как точно трябва да бъде организирано това, но може да прилича много на ГО на автомобилистите например. Въпреки че и нея не всички я правят, или я правят частично - внасят първата вноска, залепват си стикера и после забравят да си платят следващите.

На какво ще могат да се надяват собствениците на имоти, ако бъде създаден такъв пул?

Това, на което ще могат да се надяват и това, което е фактически социално икономическият елемент на цялата схема е, че наистина ще могат да получават обезщетения под формата на суми. Не да бъдат компенсирани чрез палета с тухли, керемиди, торби с цимент и т. н., както беше. Вместо това, ще се плаща на параметричен принцип - обезщетението ще съответства на премията, естествено няма да е нелимитирано.

Ще е лимитирано, но в крайна сметка ще е някаква сума, с която собственикът ще може сам да си прецени как да си подпомогне възстановяването на имота и въобще как да се компенсира.