Говорейки за представянето на фондовия пазар в България, винаги е добре да се хвърля по едно око и към борсите в региона.

И макар страната ни, след като стана членка на ЕС от началото на тази година, да се възприема като значително по-стабилна инвестиционна дестинация, в сравнение с един по-малък и по-рисков фондов пазар като македонския например, добре е инвеститорите (и особено тези с по-рискова ориентация) да имат представа какво се случва със съседните за нас фондови борси.

Естествено нашето си е наше и в тази насока фондовият пазар у нас притежава редица преимущества, за да бъде предпочетен.

Тук инвеститорите се чувстват значително по-сигурни, запознати са с инвестиционната и културната среда, разполагат със значително повече информация за дружествата (и разчитат на нейната достоверност), имат възможност за директен контакт със своите брокери, както и за свободно превеждане и теглене на средства без да се притесняват дали те ще стигнат до техните сметки, а също и редица други преимущества.

В същото време фондовият ни пазар се развива положително, расте ликвидността и пазарната капитализация на търгуваните на борсата компании, индексите се повишават, макар и от време на време да вземат "глътка въздух", на пазара се появяват нови емисии акции, предназначени да утолят нестихващия глад за нови активи.

И все пак изкушението да погледнем в чуждата купичка си остава. Следенето на индексите в региона би могло само да е от полза на инвеститорите, макар и при трудната достъпност до надеждна и значителна по обем информация, от която могат да се вземат инвестиционни решения.

Все повече инвеститори започват да се чудят до кога ще продължи ръстът на индексите в страната ни, ще има ли корекция, ще се предложат ли на пазара достатъчни по обем и качество нови активи.

Засилва се и конкуренцията на "дребните" инвеститори с големите капитали, интересуващи се от "новата" страна членка на ЕС, идваща както от чуждестранни, така и от местни институционални инвеститори.

На пазара започва да се оформя и прослойка от инвеститори, които стават все по-негативно настроени и твърдят, че свършват "подценените активи", за тях реализирането на "неразумно" високи доходности се очертава да остава в миналото.

Едно бегло сравнение на родната борса с тази на по-малката македонска, както и на по-голямата сръбска такава изглежда по следния начин.

Македонската борса е относително малка, като пазарната й капитализация към края на месец април е възлизала на 2.37 млрд. долара, което е близо пет пъти по-малко от тази на Българска Фондова Борса София, възлизаща на 12.33 млрд. долара към края посочения период.

Пазарната капитализация на сръбската борса е 22.06 млрд. долара към края на април.

Като забележително обаче може да се определи повишението на капитализацията на македонската и сръбската борса, като първата се е повишила с 115% за първите четири месеца, до 2.37 млрд. долара.

Сръбската борса също е повишила пазарната си капитализация близо два пъти през първите четири месеца на годината. За сравнение, тази на БФБ се е повишила с 19% за посочения период.

И макар като оправдание за силното повишение на капитализацията на македонската борса да може да се изтъкне по-ниската база, от която стартира, то такова за повишението на сръбската няма.

Не е особено голям и броят на търгуваните на македонската борса компании, който възлиза на 113, на фона на 355 в България. Имайки предвид обаче броя на позициите с активна търговия на БФБ, разликата може и да не е чак толкова голяма.

Не особено ефективна е и търговията по повечето от регистрираните 1 426 компании на сръбската фондова борса.

Определено македонската борса може да се определи като слабо ликвидна, а среднодневния обем на търгуваните там акции през април възлиза на 2.3 млн. долара, на фона на 10.8 млн. долара на родната борса и 13.06 млн. долара за сръбската.

Значително е повишението на среднодневния търгуван оборот на сръбската фондова борса, който се е повишил с цели 50% през април на месечна база.

Идва моментът и за това, от което всъщност най-много се вълнуват инвеститорите - а именно повишението на борсовите индекси в различните страни.

Точно тук е мястото, където и двете съседни борси ни изпреварват значително. Основният сръбски индекс Belex 15 се е повишил за първите четири месеца на годината със значителните 96%, а македонският основен индекс е добавил към стойността си 84.4%.

За същия период широкият BG 40 се е повишил с 26.4%, а индексът SOFIX е добавил минималните 4% към стойността си.

Естествено остава ни успокоението, че страната ни е членка на ЕС, което носи след себе си редица положителни за борсата като цяло ефекти, които ще се усещат в дългосрочен план.

В същото време обаче, спокойно може да се каже, че родните индекси се повишават при относително забавени темпове, на фона на повишението на индексите на развиващите се пазари.

Сред "негативните" ефекти от влизаните ни в ЕС може да се посочи и това, че фондовата борса у нас все повече ще зависи от движението на европейските индекси и особено на тези от страните от ЦИЕ, както и фактът, че искат или не, родните инвеститори ще трябва да свикват с конкуренцията на големите капитали и да се примирят с факта, че борсата ще става все "по-ефективна".

Сравнение между трите борси е посочено в следната таблица:

Македонската Фондова Борса 2003200420052006Януари-Април 2007Брой компании172146100101113Пазарна капитализация (млн. щ.д)363,6413,07642,851103,942371,25Средно дневен обем търгувани акции (млн. щ.д.)0,20,430,71,582,3Индекс1178,71351,632292,043702,546827,71
Българска Фондова Борса
2003200420052006Януари-Април 2007Брой компании338331331347355Пазарна капитализация (млн. щ.д)1733,82800,845080,6910347,3112329,06Средно дневен обем търгувани акции (млн. щ.д.)0,622,285,057,310,79Индекс454,3625,31825,531224,121273,59
Сръбска Фондова Борса
2003200420052006Януари-Април 2007Брой компании35543190012041426Пазарна капитализация (млн. щ.д)1417,413280,615408,710985,0122063,16Средно дневен обем търгувани акции (млн. щ.д.)2,11,712,315,3813,06Индекс01166,411594,511675,23283,62

* данните са от Federation of Euro-Asian Stock Exchanges