На пръв поглед няма нищо по-екологично от възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/, нали? Тяхното масово използване, в едно вече обозримо бъдеще, ще спаси от изсичане много гори и ще преустанови нарушаването на целостта на земните недра чрез дълбане на въглищни мини и изпомпване на нефт и газ.

Последните - все горива и с високо "въглеродно натоварване". Е да, но както всичко на този свят, и ВЕИ не са "идеалният случай". Вятърните перки често пречат на прелета на птиците, слънчевите панели, разположени върху големи земни площи отнемат слънчевата светлина на растителността под тях, а знаем, че тя "произвежда" кислород и поглъща "омразния" ни днес въглероден двуокис.

Освен това в индустриален мащаб фотоволтаиците унищожават местообитанията на редица птици и други животински видове, които традиционно живеят в полята. Водните централи пък често отклоняват теченията на реките и нарушават природното равновесие... Явно, конфликт между технологиите за използване на ВЕИ и природата има, но за щастие той е преодолим. Нужна е добра воля за съобразяване с природата, но често и доброволен отказ от големи печалби за инвеститора.

Напоследък са "модни" малките ВЕЦ като по-екосъобразни. Но и тук трябва много да се внимава колко на брой малки централи могат да се разположат на една река, без да се наруши водният баланс в природата, заради комулативния ефект от всички тях.

Някои експерти предлагат интересна алтернатива - използване само на естествената кинетична енергия на водните течения. Технологията на понтонните хидрокенетични централи има твърде полезен допълнителен бонус - отнема част от разрушителната сила на водата при големи наводнения. За България особено подходяща за тази цел е голямата река Дунав, твърди инж. Георги Тончев от фондация "Ековат".

"По наши най-скромни изчисления, потенциалът на страната за хидрокинетика се изчислява на около 1500 мегавата, т.е. един огромен потенциал, основно концентриран по р. Дунав - казва г-н Тончев. - Вместо всяка година голямата река да ни залива, ние можем да спрем тази разрушителна енергия на водата чрез понтонните хидрокинетични съоръжения, превръщайки я в полезна електрическа енергия. Тук става въпрос просто за ресурса на естествено течащата вода. Няма нужда от завиряване, от напорни съоръжения, нито от промяна на течението на реките. Затова хидрокинетичните централи нямат почти никакво влияние върху екосистемите."

Според инженер Тончев, конвенционалните ВЕЦ у нас се използват през едва 20 процента от годината, а хидрокинетичните имат потенциал за работа почти през цялата година.

Конфликтът между големите соларни паркове и растителността под тях може да се смекчи като се използват все по-ефективни соларни технологии върху единица земна площ. Според главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, соларните технологии са най-бързо развиващият се сектор на ВЕИ и това трябва да се има предвид в инвестиционната политика на България.

"Трябва да внимаваме в какви точно ВЕИ технологии инвестираме, за да не се окаже, че имаме декари земя, покрити със соларни панели, които само след 5 години да бъдат безнадеждно остарели и неефективни, а да трябва да продължаваме да плащаме субсидираната цена за ВЕИ, която да ни дойде твърде солена. Трябва да се направи внимателна преценка за това какъв точно микс от ВЕИ ни трябва и да стимулираме инвестициите в тези технологии, които са най-ефективни и резултатите най-устойчиви."

Нерешен проблем за почти всички ВЕИ е, че те работят на периоди - само когато има вятър, слънце и т.н. и все още не е измислена технология за кумулиране и съхраняване на произвежданата от тях енергия за по-равномерното й разпределение във времето. В този смисъл инвестициите в подобни иновационни технологии са безценен съюзник на опазването на природата. Така от по-малко на брой и площ инсталации за ВЕИ ще се получава много-по-голям ефект и съответно ще се редуцират техните негативни последици за природата.

Източник: БНР