Напоследък все по-често се сблъсквам с въпроса от приятели и познати "Кой взаимен фонд да изберем?". Всъщност като се замисля този въпрос не е никак прост, от една страна, и същевременно много прост, от друга.

Няма как да дадеш някаква ясна формула или да кажеш кое ще бъде най-доброто решениe. Това важи с пълна сила за непрофесионален инвеститор, защото ако те могат да оценят портфейлите на фондовете, то далеч няма да си предоставят парите за управление на други.

Може да се каже, че в действителността, в която живеем не е никак лесно. Залива ни ежедневно информация и реклама от всякакъв род фондове - нискорискови, балансирани, високодоходни (тоест рискови, но понеже тази дума не се смила добре от стомасите на повечето инвеститори, тя е заменена с по-привлекателна), широкодиверсифицирани, индексни, инвестиращи на чужди пазари и много други в морето на финансите.

Често един от най-широкоразпространените методи за подбор на фонд, на който да поверим ценните си спестявания е това някой доволен наш познат, който вече е изкарал пари, да ни го препоръча (изпитаното си е проверено и изглежда по-малко страшно).

Друг метод е по доходност. Каква по-добра реклама за професионализма на хората, които го управляват от високата доходност, постигната в исторически план. Тук обаче има и група от хитреци, които разсъждават на принципа на "догонващия влак".

Според тях фондовете, реализирали най-висока доходност, са по-уязвими към сътресения, особено ако се включвате в тях на по-късен етап.

Има логика, но само на повърхността. При положение че повечето фондове широко диверсифицират и се управляват от професионалисти, както и че често реализират под пазарната доходност, високата доходност може спокойно да се каже, че е щампа за добър подбор на позиции, тоест професионално управление, което не е задължително да е направено на принципа на "безумния подбор".

Също така може да се каже, че световната практика е доказала, че най-големите световни фондове, които са и най-предпочитани от инвеститорите, се отличават с доходност над средната за всички фондове. И формулата е проста, те имат възможност да привличат най-добрите портфолио-мениджъри, предлагайки им по-изгодни от своите конкуренти условия (дори и само поради факта, че могат да си го позволят).

Въпреки това обаче, тези "хитреци" се стремят да избягват най-пиковите фондове, като са на принципа на "златната среда" (всеки сам си решава).

Други хора се доверяват на марката - фондове с голяма история, съществували от няколко години и доказали своето добро управление. В същото време тези са обикновено сред най-големите по активи и може да се каже, че са сред водещите играчи.

Да си го кажем обаче направо. Размерът на фонда е ключов, до момента до който той е с достатъчно голяма критична маса, че да е фактор на пазара. От там нататък важен е екипът от специалисти, както и това да докажат във времето, че постигнатата им доходност не е резултат на случайно съвпадение на фактори.

И като вземем предвид броя на сините чипове на пазара, както и факта, че при една широка диверсификация, която по принцип се спазва от професионалистите стигаме до извода, че голяма част от фондовете често имат сходни позиции в портфейлите си. Тези позиции, разпределени в различни пропорции при фондовете, са и в основата на различната доходност, постигана от тях.

По-важният въпрос обаче, който струва ми се убягва на обикновените инвеститори, е не "Кой фонд да изберем?", а "За нашия начин на мислене ли са инвестициите на финансовите пазари?", както и "Дали инвестирам свободните си средства, в какъв времеви хоризонт го правя и наясно ли съм как функционира пазарът?".

Грешка номер едно е да се мисли, че на пазара само се печели. Инвеститорите трябва да са наясно, че може и да има моменти на корекции в негативна за тях посока. Времето, което са си поставили за инвестиции, единствено на свободните си пари, трябва да е малко по-дълго (да кажем поне една година), за да не изпаднат в неприятната ситуация да си платят комисионите при купуване на дялове от фондове, които да купят на върха, и при първия трепет на пазара да ги продадат на дъното.

Това ще им спести също и много нерви и безсънни нощи на притеснения за техните така "скъпоценни парички", като ще е игра с нулев резултат (да не казвам отрицателен).

Друга много често разпространена грешка е "скачането от цвят на цвят", или тегленето на пари от даден фонд и внасянето им в друг, поради факта че той се е представял по-добре за кратък период от време. Така не само че се губят пари от комисиони, но и не се дава възможност на портфолио-мениджърите в пълна степен да развият потенциала си и да покажат какво могат.