Имало едно време един кмет на малък европейски град, който бил избран да ръководи бунт. Когато въстанието било потушено, той избягал от кралството и намерил убежище в близкото царство, въпреки че властите задържали неговите приятели и съюзници.

Години наред той живял под заплаха от затвор, ако някога стъпи на родна земя. Прекарвал времето си сред емисари от целия континент, отглеждайки мечтите си за независимост.

И тогава му бил даден нов шанс. Предложение за амнистия. Възможността за завземане на властта отново. Той събрал поддръжниците си в лагер точно извън кралството, подготвяйки се за триумфално завръщане.

Така започва статия на Politico, посветена на Карлес Пучдемон. Като президент на испанския регион Каталуния, през 2017 г. той се опита да обяви независимост, озовавайки се много бързо в Белгия, издирван от Мадрид по обвинения в бунт и злоупотреба с обществеността финансови средства.

Сега сепаратисткият лидер е преместил операциите си в Перпинян, Франция, на север от испанската граница. Неговата цел: да спечели регионалните избори в Каталуния в неделя и да стане отново президент, потенциално възобновявайки движението за независимост и допълнително дестабилизирайки крехкия политически пейзаж на Испания.

„Ако бъда избран за президент, моят приоритет номер едно ще бъде да обединя отново движението за независимост, да върна всички на масата и да направим равносметка на това къде сме седем години по-късно“, казва каталунският лидер в интервю за Politico. „Ще обсъдим как да продължим напред и няма да повторим същите грешки, които направихме през 2017 г.“

Под „грешки“ той има предвид решението си да обяви независимостта на Каталуния, спирайки незабавно прокламацията. По думите му, преди 7 години той е бил убеден да даде време на Мадрид за преговори, но вместо това испанските власти предават неговия жест на добра воля, като разпускат регионалния парламент, свалят лидерите на движението и изпращат полиция срещу тях.

„Този път няма да дадем втори шанс на Испания“, казва Пучдемон пред Politico. „Ще бъдем готови. Ще имаме демократичен, ненасилствен план, за да се справим с този сценарий.”

Има ли Пучдемон има реален шанс да направи това?

В момента социологическите проучвания го поставят на второ място, като в същото време не е ясно дали и кога той може да се върне в Барселона, посочва Politico.

Медията коментира, че импровизираният предизборен офис на Пучдемон в Перпинян не е място, което крещи „триумфално завръщане“. Разположена в коуъркинг център в индустриален район в един от най-бедните градове на Франция, централата на Пучдемон споделя пространство с търговец на едро на електроника, счетоводна компания и забавачница.

Анонимността на сепаратисткия лидер във френския град напомня за слабото му присъствие, когато неочаквано бе избран за президент на Каталуния през 2016 г., коментира Politico. Партиите, подкрепящи независимостта, спечелиха управляващо мнозинство на изборите в региона, но не успяха да се споразумеят кой да ги ръководи. Изборът на Пучдемон - тогава кмет на Жирона, 11-ият по големина град в Каталуния - като компромисен кандидат, дойде изненадващ дори за него, припомня Politico.

С нарастването на подкрепата за независимост, Пучдемон се задейства бързо, за да я използва.

Испания издаде европейска заповед за ареста на Карлес Пучдемон

Напрежението е високо още преди Конституционният съд на Испания да отмени закон през 2010 г., който предоставя на Каталуния, един от най-богатите региони на Испания, известна автономия по отношение на финансите. На този фон Мадрид е смятан за корумпиран враг, който налага строги икономии.

Самият Пучдемон проследява желанието на Каталуния за независимост до 1714 г., когато регионът застава на страната на губещите във Войната за испанското наследство и е лишен от древните си привилегии и автономни институции. „По един или друг начин всяко поколение каталунци е имало бунтарска жилка, знание, че сме били насилствено принудени да живеем в държава, която не е наша“, казва той.

Неговото собствено пробуждане се случва по време на престоя му в католическо училище-интернат в последните години на диктатурата на Франсиско Франко, която се опитва да потисне каталунския език и идентичност. „Принуждаваха ме да напиша името си на кастилски – Карлос, а не Карлес“, разказва той. „И когато погледнах документите си за самоличност, се сблъсках с идентичност, която не беше моята.“

След като Франко умира, каталунците са свободни да използват своя език и култура. Но отношенията с Мадрид остават неспокойни. „Отново и отново се опитвахме да постигнем политически споразумения с испанската държава с цел по-справедливо отношение и уважение“, казва Пучдемон. „И всички тези опити се провалиха.“

Единственият оставащ път, добавя той, „е да станем независима държава“.

Санчес отново е премиер на Испания в крехка коалиция с цената на амнистия

Ударът на Пучдемон през октомври 2017 г. не завършва добре. Тогава неговото правителство провежда референдум за независимост срещу разпорежданията на Мадрид и Конституционния съд на Испания. Пред камери от цял свят испанската полиция нахлува в избирателни центрове, размахвайки палки срещу изборни служители и гласоподаватели.

Може би не е изненадващо, че избирателната активност се оказва ниска; по-малко от половината жители на региона подават бюлетини. Въпреки това организаторите обявяват победа, казвайки, че 90% от гласувалите са за отделяне от Испания.

26 дни по-късно Пучдемон обявява независимост по време на обръщение към регионалния парламент. Но след това той незабавно спира декларацията. Казва, че е бил посъветван за този ход от водещи политически фигури у дома и в чужбина, които го уверяват, че Мадрид е готов да преговаря. Вместо да предложат преговори обаче, испанските власти искат извънредни правомощия, разпускат каталунското правителство и нареждат арестуването на неговите лидери.

След дни на размисъл, нападки и протести - Педро Санчес остава премиер на Испания

„Онези от нас, които се ангажираха с независимостта на Каталуния, се примириха с факта, че може да бъдем затворени за нашите действия - и бяхме готови да платим тази цена“, казва икономистът Елисенда Палузи, бивш президент на Националната асамблея на Каталуния.

Но когато испанските власти започват своята репресия, политическите лидери в региона - включително Пучдемон - изглежда са хванати неподготвени.

„Те бяха в шок“, добавя Палузи. „В мемоарите, които някои от тях по-късно написаха от затвора, мнозина признаха, че никога не са очаквали да бъдат хвърлени зад решетките, че никога дори не са обмисляли тази възможност до онзи момент.“

Пучдемон обаче успява да избегне залавянето благодарение на сигнал от регионален полицейски служител. Возещ се на задната седалка на кола със затъмнени стъкла, лидерът на сепаратистите напуска дома си в Жирона и, след като сменя превозното средство, преминава границата с Франция - едва пропускайки блокада, поставена от испанските власти на пропуска минути след бягството му, пише Politico.

През нощта Пучдемон изминава 1300 км, достигайки Брюксел. По това време в Мадрид неговите политически врагове разпространяват историята, че каталунският лидер е избягал по унизителен начин – скрит в багажника на колата си.

Години на изгнание

Пучдемон може и да не привлича вниманието на местните в Перпинян, но малцина в Испания не знаят кой е той. Откакто става каталунски лидер, той неизменно присъства на първите страници и телевизионните екрани на страната, като често е имитиран от топ комедианти.

Доскоро обаче той беше изложен на риск да изпадне в забрава.

Оправдава напускането си от Испания като опит да защити длъжността на президента на Generalitat - името, с което правителството на Каталуния е известно повече от 700 години. „Аз съм 130-ият представител на линия, която датира от 1359 г.“, казва той.

Размишлявайки за годините си като беглец, припомня за двама от своите предшественици, които са били изправени пред подобни предизвикателства: Луис Компани и Хосеп Тараделас.

Първият избягва във Франция след края на Гражданската война в Испания, но в крайна сметка е заловен от Гестапо и предаден на Франко, който нарежда убийството му.

Вторият ръководи каталунското правителство в изгнание и поддържа спомена за Generalitat жив през целия режим на Франко. След смъртта на диктатора той се завръща триумфално в Каталуния. Хиляди се стичат да го аплодират, когато поема контрола върху възстановеното регионално правителство в рамките на нова демократична Испания.

„Не отидох в изгнание, за да защитя себе си, а за да защитя институция, над която имам временно попечителство и за чието запазване нося отговорност“, казва Пучдемон пред Politico.

Имиграцията като катализатор на икономически растеж – примерът Испания

И все пак, дори когато Пучдемон остава в чужбина, събитията у дома продължават. След принудителното разпускане на парламента, Каталуния проведе нови избори, довели до издигането за президент на региона Куим Тора, друг поддръжник на независимостта. На следващата година лидерът на социалистите Педро Санчес свали консервативния враг на Пучдемон Мариано Рахой от премиерския пост на Испания и възприе по-мек подход към региона.

Получил сигурно убежище в Белгия, Пучдемон се бори за място в Европейския парламент през 2019 г. и успя да бъде избран. Кръщава имението си във Ватерло, зелено предградие на Брюксел, „Домът на републиката“, който става щаб на сепаратистките усилия в чужбина.

Стремежът му към независимост обаче става все по-самотен: членовете на кабинета му, които първоначално го последват в чужбина, се връщат обратно в Испания и се подчиняват на властите, като много от тях получават многогодишни присъди за ролята си в гласуването за самоопределение.

Мадрид остава решен да види и Пучдемон зад решетките и многократно се опитва да го екстрадира - усилие, което според Пучдемон парадоксално е от полза за каузата му. Всеки отхвърлен опит да бъде върнат обратно в Испания подчертава необичайния му статут на европейски политик, преследван в рамките на Европейския съюз, и привлича повече внимание към по-широкото сепаратистко движение.

Пучдемон все пак признава, че битката му има и лична цена

Постоянната заповед за арест му пречи да присъства на погребението на баща си през 2019 г. или да бъде до майка си, починала миналата седмица. Заплахата от затвор също така го е принудила да пропусне изключително ценно време с двете си дъщери.

„Голямата ми дъщеря беше на десет, когато отидох в изгнание, а сега е почти на 17. Беше трудно да я гледам да расте от разстояние, да не присъствам постоянно в решаващи периоди от живота ѝ“, разказва Пучдемон пред Politico.

„Имахме видео разговори всеки ден и тя е идвала в Белгия през уикендите. Но когато обратно у дома тя падне от колелото си, и се обади плачеща, става тежко… Много е трудно за един баща да не може да утеши дъщеря си лично.“

Амнистия или нови избори

Обратно в Каталуния, през последните няколко години усилията за независимост избледняват.

Ксавие Антич, ръководител на сепаратистката гражданска и културна група Òmnium Cultural, казва, че репресиите на Мадрид са имали опустошителен ефект върху движението.

От 2017 г. насам около 1460 души са били обект на наказателни или административни производства в резултат на връзките им с натиска за независимост, показват данни на организацията.

„Всеки, който подкрепя независимостта, познава някой, който е бил разпитван, обвинен или хвърлен в затвора“, казва Палузи от каталунската Национална асамблея. „Най-активните са под наблюдение от властите и спряха да ходят на протести, защото ако отново бъдат хванати от полицията, може да бъдат хвърлени в затвора и да не бъдат освободени.“

От Маркс до Мартини: Бившият лидер на крайната левица в Испания отвори провокативен бар

Любопитно е, че мнозина смятат, че сепаратисткото движение също е подкопано от помирителния подход към региона, предприет от премиера Педро Санчес, чиито последователни правителства зависят от подкрепата на регионалните партии. През 2021 г. лидерът на социалистите помилва сепаратистките лидери, хвърлени в затвора за ролята им в референдума за независимост, и установи работни отношения с Републиканската левица на Каталуния, сепаратистката партия, която ръководи правителството на малцинството в региона.

Със сплашването на най-отдадените сепаратисти и стабилното подобряване на отношенията между Мадрид и Барселона, Пучдемон все повече изглеждаше като парчето, което вече не се вписва в политическия пъзел на Каталуния, отбелязва Politico.

Това, което промени динамиката, е решението на Санчес да проведе предсрочни избори миналото лято. При преброяването на гласовете бързо стана ясно, че Испания е изправена пред висящ парламент. Тъй като левият и десният блок си бяха разделили добре страната, контролът върху парламента ще зависи от седемте депутати, принадлежащи към партията Junts на Пучдемон.

Така той внезапно стана не само релевантен, но и най-важният човек в страната.

„Разглеждахме сценарии от този вид от години“, казва Пучдемон. „Знаехме, че имаме два пътя към независимостта: едностранният път, на който имаме право, и другият - чрез преговори...“

Основното му условие да подкрепи Санчес е просто: всички обвинения срещу всички каталунски сепаратисти – включително срещу него самия – да бъдат оттеглени.

„Или амнистия, или повторение на изборите“, обобщава Пучдемон.

Санчес няма друг избор, освен да му даде това, което иска, посочва Politico.

Брутален бизнес: Как политиката променя психичното здраве на световните лидери

Пътят пред Пучдемон

Докато законопроектът за амнистията си проправя път през законодателния процес (беше одобрен от долната камара на парламента през март, но трябва да бъде гласуван от сената) в Испания бушуват спекулации относно това как и кога Пучдемон ще се завърне и какво ще стане, когато го направи.

Ръководителят на Òmnium Cultural Антич вярва, че каталунското общество "единодушно" ще приеме Пучдемон с отворени обятия и прогнозира, че той все още ще може да води масите. Групата обаче ще бъде нащрек за всякакви правни уловки, които Испания може да измисли, за да се опита да спре завръщането му

Сегашният политически елит на Каталуния е по-малко ентусиазиран от предстоящото завръщане на Пучдемон.

„Всички ще отпразнуват завръщането на онези, които все още са в изгнание, по същия начин, по който ще отпразнуваме връщането към нормалното за онези, останали тук“, коментира Меритсел Серет, външен министър на региона.

Като министър на земеделието при Пучдемон през 2017 г. тя също избяга в Белгия, но в крайна сметка избра да се прибере у дома през 2021 г. Впоследствие бе осъдена за неподчинение във връзка с ролята ѝ в гласуването за независимост. Обжалва присъда, която би ѝ попречила да служи на публична длъжност в продължение на една година. Може да продължи да служи в правителството, докато процесът приключи.

„Има много хора, над чиито глави висят съдебни процеси или присъди - кметове, общински съветници, обикновени активисти, които бяха арестувани за участие в протестно шествие“, казва тя. „Те живеят в страх да не бъдат затворени. Сега се надяваме да могат да се насладят на свободата, която повечето приемат за даденост.“

В скорошно интервю за Politico президентът на Каталуния Пере Арагонес - който изостава от Пучдемон в социологическите проучвания - описва възможното повторно появяване на своя предшественик като "лично решение, което ще уважа".

„Като президент на Каталуния, аз приветствам всяка ситуация, в която хората могат да възстановят своите права и свободи и следователно да получат признанието и вниманието, което заслужават“, добавя той.

Очаква се законопроектът за амнистията да получи окончателната зелена светлина от депутатите в Мадрид в края на май, точно преди каталунският парламент да отпразнува учредителната сесия на следващия си мандат. Пучдемон обеща да пътува до Барселона, за да присъства на това събиране - надявайки се да положи клетва като президент на региона.

Този резултат, разбира се, е несигурен. Очаква се кандидатът на социалистите Салвадор Ила да спечели най-много гласове на изборите, но тъй като вероятно никоя партия няма да може да осигури управляващо мнозинство, президентството ще бъде определено от това кой може да събере достатъчно подкрепа от конкурентни групи.

В този смисъл надпреварата е равна. Не е ясно дали сепаратистките партии в региона ще осигурят достатъчно места, за да формират управляващо мнозинство, ако се обединят. Дори и да го направят, за да се върне като ръководител на Generalitat, Пучдемон, който е вдясно, ще трябва да убеди лявата Републиканска левица на Каталуния и групата „Народно единство“ да го подкрепят, както направиха през 2016 г.

Пучдемон е наясно, че ако успее отново да стане президент на Каталуния, той няма да се откаже от стремежа си за самоопределение. „Може да не успеем да обявим независимост веднага, но въпреки всичко, което се случи, въпреки нашите разделения и грешки, условията това да се случи все още съществуват“, казва той.

Ако не се върне на президентския пост, Пучдемон ще напусне активната политика, става ясно от думите му пред Politico. „Имам право да си почина малко след тези много трудни години“, казва той и добавя: „Искам да се прибера в Жирона, да се насладя на родината си, да бъда със съпругата си и дъщерите си. Искам да водя нормален живот, който ще ми позволи отново да стана анонимен.“