Вчера погледът на света беше насочен към Каталония и по-точно към човека, който обвърза личната си съдба с каузата за отделяне на проспериращия регион от останалата част на Испания.

Натискът върху каталонския президент Карлес Пучдемон беше огромен: от една страна испанското правителство изискваше „връщане към законността“, стъпка назад и отказ от обявяването на независимост след месеци на напрежение и сблъсъци.

От друга страна, най-твърдолинейните привърженици на независимостта искаха от него едностранно обявяване с незабавни последици.

След един френетичен ден Пучдемон съобщи пред автономния парламент на Каталония, че „приема“ мандата на каталонския народ за създаване на независима държава и поиска от депутатите да замразят последиците от обявяването на независимостта.

Направих го като „жест на отговорност и щедрост“, за да „подадем отново ръка към диалог“, заяви Пучдемон. Но двойнствеността на думите му породи съмнения за това, което каза: дали „приемам мандата“ означава обявяване на независимостта и след това замразяването й или е директна молба за замразяване на процеса по обявяването на независимост без обявяването й?

При всички случаи съобщението беше прието с критики от Мадрид и привържениците на единството на Испания и с отхвърляне от поддръжниците на независимостта, които се събраха в околностите на парламента.

Сепаратистките райони, които може да последват КаталонияКаталония може в момента да е в светлината на прожекторите, но в Европа и много други сепаратистки движения, които следят отблизо случващото се в Североизточна Испания

Освен това след изненадващ завой 72-та депутати от силите, подкрепящи независимостта (от общо 135) подписаха документ, в който обявиха създаването на „каталонската република като независима, суверенна, правова, демократична и социална държава“.

Какви могат да са последиците от случилото се?

Подписаната декларация от депутатите не беше регистрирана, дебатирана или гласувана на пленарното заседание на парламента, поради което испанските медии твърдят, че няма правна стойност, пише ВВС.

Освен това самият каталонски закон за референдума, приет във връзка с проведеното гласуване на 1 октомври, което беше обявено за противозаконно, установява, че трябва да се свика обикновено заседание на парламента за „формално“ обявяване на независимостта.

След това ще се постави началото на „конституиращ процес“, задействащ каталонската правна машина, особено закона за юридическия преход, нещо като временна конституция. Според каталонския закон официалните резултати от референдума трябва да бъдат представени пред избирателната колегия. Това също не се случи, тъй като органът беше разпуснат под натиска на испанските власти.

“Президентът на Генералитета поиска от парламента да замрази последиците от закона за прехода, а следователно и влизането в сила на тази декларация за независимост с цел да започне процес на диалог и точно това очакваме“, каза Хосеп Рул, съветник по териториалните въпроси и устойчивото развитие на правителството.

Но тържествеността на подписването беше максимална. 72-та депутати преминаха един по един през парламентарната зала след прочитането на декларацията, обявена от депутата и автор на текста Луис Лач.

След това всички станаха на крака и изпяха в един глас "Els Segadors", националния химн на Каталония.

Не остана незабелязано обаче, че само депутатите от редиците на поддръжниците на независимостта не аплодираха, когато Пучдемон завърши речта си.

Към какво се стреми каталонското правителство?

Каталонският президент увери, че замразяването на независимостта е жест на „щедрост“, който търси по-положителна реакция към диалог от тази на испанското правителство до момента.

Исканията за диалог и посредничество бяха многобройни, включително от хора с голяма конкретна тежест в процеса по обявяване на независимост като бившия каталонски президент Артур Мас, който определи декларацията на Пучдемон като „предложение“ за диалог.

“Предложението, което прави президентът Пучдемон, е следното: трябва да се уважи резултатът от 1 октомври, но последиците от този резултат за момента остават замразени, това открива възможност за диалог с испанската държава“, каза Мас.

Но едно е какво претендира каталонското правителство, съвсем друго е как то се интерпретира. „Това беше малко странна и двойнствена декларация“, казва пред ВВС Луис Ориолс, професор по политически науки в университета „Карлос III” и анализатор на испанските медии.

“Прочетената декларацията ще бъде разбрана като приемане на мандата, макар и периферично, след което се иска замразяване на последиците от него за водене на преговори“, допълва Ориолс.

Но на това вече отговори испанската вицепремиерка Сорая Саенс де Сантамария: „Нито господин Пучдемон, нито някой друг може да иска, без да наврежда на законността и демокрацията, да налага посредничество“.

Вицепремиерката допълни, че не могат „да се правят заключения и да се извличат последици от закон, който не съществува, от референдум, който не се е състоял, и от воля на каталонския народ, която отново искат да си присвоят“.

Доказателство, че испанското правителство гледа много сериозно на случилото се в каталонския парламент, е свиканото извънредно заседание на испанското правителство днес.

Преподавателят по право в университета в Барселона Ксавиер Арбос каза в интервю за ВВС в понеделник във връзка с възможните сценарии в идните дни, че ако в декларацията се споменава по някакъв начин думата независимост, това ще бъде достатъчно за реакция от страна на испанското правителство.

Каталонската опозиция също не прие добре декларацията на Пучдемон. Лидерът на „Граждани“ (дясноцентристка партия, която се противопоставя на независимостта) Инес Аримадас заяви, че независимост „на вноски“ е „удар по демокрацията“.

Много е възможно напрежението и несигурността да продължат в идните дни в Каталония, където гражданите стават свидетели в последно време на невиждани събития като задържане на членове на правителството и провеждането на забранен референдум от Конституционния съд със скрити урни в частни къщи, за да не бъдат иззети.

Случилото се във вторник вероятно няма да донесе сигурност и на големите компании и банките, някои от които обявиха, че местят централите си извън Каталония.