Срещата на върха на финансовите министри проведена преди две седмици в Южна Корея не предложи нищо интересно за пазарните участници. Това не е изненада, тъй като министрите не могат да постигнат съгласие за разрешаване на основните икономически проблеми заради различните условия в отделните държави. Идеята за въвеждане на универсален данък върху банковите активи (с цел повишаване на БВП на всяка отделна държава с 2-3% за справяне с продължаващите фискални проблем) предложена от МВФ е нечестна и неприемлива за развиващите се държави, чиито банкови сектори са относително малки.

Банковите активи на развитите икономики надвишават БВП неколкократно, докато в развиващите се държави съотношението банкови активи към БВП обикновено е под 100%, което означава, че целта е да се повиши БВП с 2-3% чрез облагане на тези активи. По този начин банките в развитите икономики ще бъдат по-малко засегнати от тези промени в сравнение с икономиките със слабо развита банкова система и ниско насищане на банковите услуги. Въвеждането на такъв банков данък ще доведе до увеличаване на БВП с 0.2 до 0.5% в държавите със слабо развита монетарна система и ще има ограничен ефект върху приходите.

Дори Канада, чийто бюджетен дефицит остава скромен и чиито банки бяха по-предпазливи и не се включиха във "финансовото казино", е против банковия данък. На срещата на върха не беше постигнат консенсус относно стимулирането на вътрешното търсене. Американският финансов министър Тимъти Гайтнър подчерта, че американските потребители този път няма да успеят да извадят глобалната икономика от рецесията и призова другите големи икономики, като Япония и Германия да стимулират вътрешното си потребление.

Идеята основните експортни държави да увеличат вътрешното си потребление за сметка на износа цели да отстрани глобалните икономически дисбаланси. Това предложение е обсъждано многократно и отново беше предложено от МВФ в бюлетина на организацията "Глобална икономическа картина" за месец април. Това по-скоро е теоретично упражнение, тъй като е трудно да бъде приложено. В действителност, по-силна валута е необходима за насърчаване на вътрешното потребление и вноса. Японската йена продължава да бъде силна валута вече доста време и се движи под 100 йени за долар, в момента около 90 йени за долар. Но проблемът на японската икономика са потребителските навици. Вече дълги години нищо в Япония не се е променило, японците продължават да правят това, което са свикнали-да спестяват и да изнасят стоки и услуги.

Японските културни традиции са основани на безрезервно уважение към по-възрастните. Младите хора получават по-малко, което означава, че средният японец достига максималните си доходи около петдесетата си годишнина. На тази възраст хората стават по-консервативни и консуматорските им навици по-малко екстравагантни. Например на тази възраст хората са по-малко склонни да си купят SUV (BMW X5 например) или спортна кола, за разлика от по-младите.

Също така по-възрастните хора не си купуват скъпи мобилни телефони всяка година и като цяло не се възползват от многобройните нови продукти на производителите. Плюс това в Япония няма място за големи автомобили, като Chevy Avalanche или Toyota Tundra, които са популярни в Калифорния например, тъй като там бензина е много по-евтин. Поради тези причини е невъзможно в скоро време да се променят навиците на потребителите в Япония, тъй като са базирани на исторически традиции.

Експанзия на кредитирането също изглежда невъзможна, тъй като лихвите в Япония са близо до нула вече повече от 10 години, съотношението дълг към БВП е високо и хората като цяло могат да покриват основните си нужди. Населението на Япония остарява и е трудно за вярване, че пенсионерите ще започнат да вземат заеми и да увеличат консумацията си, като например да купуват американски коли, за да подпомогнат глобалния растеж. В допълнение, Япония притежава най-ефикасната система за публичен транспорт в света. Така че Япония няма да помогне за спасението на глобалната икономика.

По същата причина, германците ще продължат да правят това. което правят най-добре-да работят ефикасно, да изнасят висококачествени машини и да пестят пари, ако остане нещо, след като огромния бюджетен излишък бъде разпределен чрез различни канали в почти социалистическата Еврозона в страни като Гърция. Ще бъде трудно да се увеличи вътрешното потребление в Германия и да се разчита на него за увеличаване на вноса по сегашните обменни курсове на еврото.

Същевременно фактът, че балансът по текущата сметка на Еврозоната е почти балансиран говори, че Еврозоната не е главния виновник за глобалните икономически дисбаланси за разлика от САЩ и Китай. Идеята германското правителство да стимулира вътрешното потребление чрез бюджетни разходи е неизпълнима, тъй като противоречи на Маастрихтския договор. Договорът налага лимити на бюджетните дефицити на страните членки на Еврозоната и цели да отслаби еврото. Слабо евро няма как да увеличи вноса в Германия или която и да е друга членка на Еврозоната.

Еквивалентният съвет за САЩ ще бъде например да увеличи акциза на горивата, да увеличи бюджетните приходи и намали дефицита си, като едновременно направи цените на горивата близки до тези в Япония и Европа. Същевременно американците няма да изменят на навиците си да купуват евтино гориво, да карат огромни коли и да харчат повече отколкото могат да си позволят. Фактът, че САЩ ще отчете растеж от 3-4% след края на тази година с бюджетен дефицит от близо 11% ясно показва откъде започват глобалните дисбаланси.

Другите държави отговарят на сигналите от САЩ, че има реално потребление и американците търсят вносните стоки. Като цяло, глобалната икономическа ситуация е нестабилна и рано или късно американското правителство ще намали усилията си за изкуствено стимулиране на вътрешното потребление. Финансовият балон се спука и балона на потреблението в даден момент също ще се спука.

Когато това се случи, структурата на консумация и навиците на потребителите ще започнат постепенно да се променят (въпреки че може би няма да видим американци да карат Nissan Micra). Стимулирането на потреблението на този етап означава съхраняването на потребителските навици и свръхпроизводството на ненужни стоки. Същевременно, на практика е невъзможно да се направи нещо, което да стимулира търсенето на стоки и услуги, при положение че в момента лихвените проценти са близки до нула и бюджетните дефицити са огромни. Ако вътрешното потребление в развитите държави отбележи стагнация или се увеличи с по-бавни темпове отколкото преди кризата през 2008 г., китайската икономика ще бъде силно засегната. Неприятните изненади от икономиката на Китай ще дойдат рано или късно.

От миналата година насам, китайското правителство е увеличило фискалните стимули, за да компенсира спада в глобалното потребление. В резултат, икономическият растеж остана силен, но на доста висока цена. Инвестициите в Китай са се увеличили през миналата година и вероятно ще се увеличат и през тази, което подсказва, че възвращаемостта на тези инвестиции намалява.

Много държави в Югоизточна Азия преживяха подобни проблеми-небалансиран растеж в продължение на десетилетия съпроводен с растящо съотношение на инвестиции към БВП. В даден момент става ясно, че инвестирането на 40-50% от БВП всяка година е безполезно и неефективно. Неефективните инвестиции водят до срив на икономиката и финансова криза, тъй като инвестициите често се финансират със заемни средства (независимо дали кредитирането е вътрешно или чуждестранно.) Например, в Южна Корея кризата от 1998 беше последвана от силен растеж през следващата година, а след 2000 г. растежът е по-бавен, но по-добре балансиран с оглед по-ниските нива на инвестиции към БВП. Изглежда, че корейците са намерили подходящия баланс на инвестициите и икономическия растеж. След края на кризата през 1998 г. имаше и институционална намеса за постигане на този баланс.

През 2009 г. китайското правителство инвестира близо 50% от БВП в икономиката си по неофициални данни. През тази година инвестициите ще достигнат около 60% от БВП и постепенно ще бъдат намалявани. Трудно е да си представим как вътрешното потребление ще компенсира този дисбаланс. Поради тези причини последствията от намаляване на глобалното потребление могат да бъдат много сериозни за китайската икономика и да доведат до нова световна финансова и икономическа криза.

Отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД

В изложението са използвани собствени аналитични материали, както и материали от чужди финансови източници. Горният аналитичен материал е разработен единствено с информационна цел и не представлява предложение за покупка или продажба на финансови инструменти, конкретни валутни двойки. Използвана е само публично достъпна информация, за която Финансова Къща "Логос-ТМ" АД не гарантира, че е точна и надеждна. Цените на валутните двойки, финансови инструменти, валутни опции и фючърси разгледани в анализа подлежат на изменение. Валутната търговия е високо рискова дейност, която може да доведе до загуби за инвеститора.

Станете наш почитател във Facebook