Разпространените митове се разобличават сами по време на криза, а сегашната криза е много добра в това. В много сфери ценностите бяха преоценени - преразгледахме възгледите си за непрозрачните пазари, надеждността на американския потребител и мъдростта в идеята за слаба държавна регулация във финансовата сфера. Така започва коментарът на Нуриел Рубини, професор по икономика в Бизнес училището Стърн към Ню Йоркския университет, публикуван във вестник „Ведомости".

Но една предкризисна идея сякаш остана встрани от този процес на преразглеждане - държавите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) ще определят световното икономическо пространство в бъдеще. Подобна идея бе формулирана за първи път в доклад на Goldman Sachs през 2003 г. и тя не е толкова лоша, само че е на 75% достоверна. Подобна успеваемост все пак е много добра, предвид редица други прогнози от онова време.

Кризата ни показа, че един от участниците в четворката е самозванец. Ако сравните ключови статистически показатели за икономиките на страните от БРИК, то ще Ви стане пределно ясно, че една от тях изостава в редицата.

Слабостта на руската икономика, нейните банки и корпорации са обременени от заемни средства, успешно прикривани зад воала на доходите, в резултат на високите цени на петрола и газа. Картината се допълва от изостаналата инфраструктура, недееспособната и реваншистка политика, както и от тежкия демографски тренд.

Да оставим настрана известното възстановяване на стоковите пазари през последните шест месеца, енергийният сектор на Русия изпитва спад в производството през последната година, частично предизвикан от страховете на чуждите инвеститори за собствеността им. Фондът за национално благосъстояние, необходим в подкрепа на икономиката, която отново става все по-централизирана, бързо се изчерпва. Ако негативните тенденции продължат, Русия ще изразходи финансовия си резерв.

В същото това време учени, аналитици и образовани инвеститори умуват над нова абревиатура, която по-добре да отразява днешната ситуация на развиващите се пазари. Сред предложените са такива като BRICET (същите плюс Източна Европа и Турция), BRICKET (всички споменати досега, плюс Южна Корея) и BRIMC - Бразилия, Русия, Индия, Мексико и Китай.

При всеки един от тези варианти Русия участва, въпреки статистическите данни. Русия притежава най-големия (макар и поостарял) ядрен арсенал, както и постоянно място (респективно и право на вето) в Съвета за сигурност на ООН, но се нуждае от лечение, за да претендира за място в групата на лидерите.

От гледна точка на икономически потенциал и фундаментални показатели ситуацията е много по-цветуща при Южна Корея. Но тази държава има един основен проблем - опасността от наводняване с гладни бежанци, идващи от северния й близнак в случай, че режимът там се провали.

Същото важи и за Турция с нейната стабилна банкова система, процъфтяващ вътрешен пазар, с нарастващата й роля в Близкия Изток и енергийна политика, с членството си в НАТО и опитите й за пълноправно такова в ЕС, и връзките й с етническите братя по цялата територия на Централна Азия.

Вероятно най-впечатляващият случай от всички варианти е Индонезия. Това е най-голямата мюсюлманска държава в света, с бързо растяща средна класа, относително стабилна демократична система и икономика, която въпреки кризата е най-добрата в Азия. От американска гледна точка Индонезия е по-привлекателна алтернатива от Русия, конкурираща се заедно с Венецуела в групата на онези, които скандират лозунги от сорта на „Америка в упадък".

Още повече Индонезия показа устойчивост не само в икономически план, но и като държава. Въпреки пъстрия етнически състав и обширна островна територия държавата премина през преходния период от бягството с диктатурата, справи се с безброй задачи и проблеми, включително с азиатската финансова криза от 1997 г. и цунамито през 2004 г., с проявата на радикален ислямизъм и вътрешни безредици. На глава от населението БВП остава на ниско равнище, като от гледна точка на икономически потенциал държавата изглежда многообещаваща.

Индонезия зависи в по-малка степен от експорта, спрямо други държави от Азиатския регион (вече не става дума за Русия), а ресурсите й (дървесина, палмово масло и въглища) привлякоха не един външен инвеститор. Правителството в Джакарта предприе непримирим курс към корупцията и предприе мерки за преодоляване на структурни проблеми. Демографската тенденция е също в полза на Индонезия, която с население от 230 млн. жители е четвъртата по големина в света.

Но навързаните идеи са крепко споени. Превръщането на BRIC в световна институция се случи през юни, когато лидерите на четирите държави се събраха (в Русия разбира се) на първата „среща на BRIC".

Събранието изстреля голям залп срещу САЩ - всеки член от групата заяви недоволството си от щатския долар като световна резервна валута. Четворката дори излезе с общо комюнике след априлската среща на G20. В него се отбелязваше общият стремеж на групата за промяна на правилата на световната икономическа система.

Фондовете, базирани на индекси от BRIC, продължават да се усъвършенстват. Дори Goldman Sachs вече се застрахова от свръх фокусирането върху групата на четирите. Новият продукт на банката е „next 11", или N-11. Към изконната четворка са добавени Бангладеш, Виетнам, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия, Пакистан, Турция, Филипините, Южна Корея.

На Русия не й допада идеята за понижаване в чин, а американските власти, сякаш са решени да стоят по-настрана от споровете за разпределяне на световните рангове. Русия лобира усилено за срещата на BRIC в Екатеринбург и плати почти цялата сметка по провеждането на форума. За какво да се подлага на риск от прекалено бързо разобличаване?