След като посочихме причините да инвестирате във взаимен фонд: ликвидност, достъпност за по-малки капитали и непрофесионални инвеститори, време е да посочим и техните недостатъци- или защо да не инвестирате в подобни фондове.

Като основна причина ще посочим възможността да сте професионален инвеститор или да имате достатъчно време и умения, сами да вземате решения и да подбирате активите, в които да инвестирате на борсата.

Достъпът до пазара е изключително лесен и удобен, посредством предлаганите от посредниците платформи или чрез системата COBOS, което дава възможности на тези, които сами могат да преценят как да изградят портфейла си.

За разлика от това да насочите спестяванията си към фонд, (където портфолио-мениджъри да вземат решенията вместо вас), ако имате специфични знания, най-малкото можете да си направите портфейл, който да отговаря на вашата толерантност и изисквания за риск.

Тъй като фондовете трябва да отговорят на средните потребности и изисквания към риск на много на брой инвеститори, то най-вероятно бихте направили компромис със собствените си предпочитания при влагане на средства във фонд.

Разбира са, за това да създаде портфейл, който най-вероятно няма да отговаря на вашата специфика, фондът ще си вземе комисионна.

А тези разходи не са много ниски, като могат да достигнат до 2-3% от инвестираната сума, независимо от резултата. Този процент може да достигне до 5%.

Фондовете имат и една разточителна структура, поради изискванията от КФН, което допълнително яде от доходността им, в случай че са се представили добре.

Като друга основна причина можем да посочим факта, че традиционно фондовете изостават със своето представяне зад основните индекси в моменти на ръст. И докато по-доброто им представяне през тази година в сравнение с индексите се предопределя от по-консервативната им политика след няколкогодишния тежък период за БФБ, то най-вероятно тя ще води след себе си и изоставащо представяне при промяна във възходяща посока.Тоест фондовете не са подходящи за тези, които очакват ръст на борсата и това дъното да е намерено или да сме съвсем близко до него.

До голяма степен преминаването от консервативна позиция към по-агресивна ще е дълъг и сложен процес, като най-вероятно ще струва изтърване на първата фаза на ръст. А според изследвания това е най-бурната фаза на ръст, през която обикновено се реализира около една четвърт от ръста по време на бичи цикъл.

Изоставащото представяне на фондовете в моменти на ръст нееднократно се потвърждаваше в минали моменти на повишение на индексите.

Друг фактор срещу инвестирането във фонд е фактът, че се онаследяват портфейли, които най-вероятно не отговарят на новата действителност.

Тежките времена за борсата и многото тегления от отворените фондове, ги „обезкървиха“ и направиха трудноподвижни и с малко възможности да преструктурират портфейлите си.

Така повечето фондове са с портфейли, правени преди години, които най-вероятно не отговарят на новите реалности, свързани с компаниите.

Напълно е възможно инвеститорите да участват в портфейли, където влизат и много малки, и неликвидни позиции, които бяха модерни преди няколко години, а към днешна дата излизането от тях и пренасочването им към други места да е почти невъзможно.