През 1798 г. един известен британски икономист – Томас Малтус предрича, че населението на света ще нарасне дотолкова, че запасите от храна няма да бъдат достатъчни и голяма част от хората на замята ще гладуват. С течение на времето тези предсказания бяха определени като прекалено песимистични и постепенно забравени. Нарастването на населението в някои големи градове в третия свят обаче ни кара да си припомним думите му и да се запитаме дали пък той не е бил прав?

Огромното население не означава непременно масов глад – напредналите технологии днес едва ли ще позволят това. Но мегаполисите определено ще поставят някои проблеми. До 2030 г. 60% от населението на света ще е съсредоточено в големите градове, като особено в държавите от третия свят голяма част от тези хора ще живеят в така наречените гета.

През 1900 г. най-големият град в света е бил Лондон. По това време той все още не е бил мегаполис (един град се нарича мегаполис, ако населението му надхвърля 10 милиона души, а през тази година в Лондон са живели 6.5 милиона). През същата година всички градове в топ 10 са били в Европа или Америка, с изключение на Токио – с 1.5 милионното си население, през 1900 г. Токио е бил седмият по големина град в света. Днес с населението си от 32.5 милиона души Токио е най-големият град в света. Според прогнози на ООН градът ще запази първото си място и до 2015 г., когато населението му ще достигне 35.5 милиона. Нарастването на населението в Токио започва да се забавя, докато в градове като Мумбай, Шанхай и Дака то расте главоломно.

Дори и когато световното население се стабилизира на 9–10 милиарда, както прогнозират експерти, мегаполисите ще продължат да растат, а населението ще продължи да се измества от селските райони към градските, въпреки проблемите на големите градове като престъпност, замърсяване и липса на жилища. В страните от третия свят някои хора ще се тъпчат в съмнителните квартали на мегаполисите – наред с красивите квартали съществуват и такива, в които дори няма канализация и отходна система. Въпреки това някои хора ще предпочитат да живеят там отколкото в селата.

През 1900 г. три от десетте най-големи градове в света са били в САЩ – Ню Йорк, Чикаго и Филаделфия. До 1920 г. 50% от населението на страната е съсредоточено в градските райони, а днес мнозинството от американците живеят в градовете и определят условията си на живот като комфортни. В момента най -големите градове в САЩ са Ню Йорк и Лос Анджелис.

Така е изглеждала класацията на най- големите градове през 1900 г.:

1. Лондон - 6.5 милиона.
2. Ню Йорк - 4.2 милиона.
3. Париж – 3.3 милиона.
4. Берлин – 2.7 милиона.
5. Чикаго – 1.7 милиона.
6. Виена – 1.7 милиона.
7. Токио – 1.5 милиона.
8. Санкт Петербург – 1.4 милиона.
9. Манчестър – 1.4 милиона.
10. Филаделфия – 1.4 милиона.


Градовете на бъдещето са тези като Лагос – през 1950 г. населението на Лагос е било по-малко от 300,000 души. Днес в него живеят около 10.9 милиона. Според прогнози на ООН до 2015 г. населението на града ще достигне 16.1 милиона. Това означава, че за по-малко от десет години то ще нарасне с 5 милиона души. Въпросът е дали градът ще издържи на натоварването?

Видяхме данните за 1900 г., а както вече казахме градовете доста са се изменили от тогава насам.
Те ще продължат да се разрастват и според прогнози на експерти през 2015 г. класацията ще изглежда приблизително така:

#1. Токио.
Очаквано население до 2015 г.: 35.5 милиона.
Население през 2005 г.: 35.2 милиона.

Градът не бил нищо особено докато през 1603 г. шогун Токугава Иеасу не се преместил да живее там. След периода на Ресторацията през 1868 г. императорът се преместил в града и му дал името Токио (до тогава той се наричал Еду).
През 1923 г. бил разрушен от земетресение, а през 1945 г. бомбардиран от американската армия. Въпреки тези проблеми Токио надмина дори Ню Йорк и днес е най-големият град в света, като най-вероятно ще остане такъв и до 2015 г.

#2. Мумбай, Индия.
Очаквано население през 2015 г.: 21.9 милиона.
Население през 2005 г.: 18.2 милиона.

Предишното име на града е Бомбай. Обявен е за част от португалската колония в Индия през 1534 г., а през 1661 г. минава под британско управление. Днес градът е столица на търговската и развлекателната индустрия на страната.

#3. Мексико Сити.
Очаквано население до 2015 г: 21.6 милиона.
Население през 2005г.: 19.4 милиона.

През 1985 г. столицата на Мексико пострада сериозно от земетресение, но бързо се възстанови и днес е столица на държавата във всяко едно отношение – политическа, финансова и културна.
Построена върху подземно езеро, градът бавно потъва, тъй като непрекъснато изсмуква вода, за да задоволи жаждата на многомилионното си население.

#4. Сау Паулу, Бразилия.
Очаквано население през 2015 г.: 20.5 милиона.
Население през 2005 г.: 18.3 милиона.

Градът процъфтява благодарение на ... кафето. Днес е финансов център на държавата, а населението е невероятна смесица от етноси – в града преобладават хората от италиански и португалски произход, има и много японци, ливанци, африканци и др.

#5. Ню Йорк.
Очаквано население до 2015 г.: 19.9 милиона.
Население към 2005 г.: 18.7 милиона.

Това е първият град в света, надминал границата от 10 милиона жители през 1950 г. и наречен мегаполис. Основан е през 1620 г. като Ню Амстердам, холандска колония.
Днес Ню Йорк е финансовата столица на Америка.

#6. Делхи ,Индия.
Очаквано население през 2015 г.: 18.6 милона.
Население през 2005 г.: 15 милиона.

През 1857 г. британците превземат Делхи и изграждат правителствен комплекс в града.
В Мумбай може да имат Боливуд, а в Бангалор индийската Силиконова Долина, но те не могат да се похвалят с уникалната атмосфера на императорското величие, която този град пази и до днес.

#7. Шанхай, Китай.
Очаквано население до 2015г: 17.2 милиона.
Население през 2005 г.: 14.5 милиона.

Шанхай се превръща в най-големият и най-космополитният град на Китай, благодарение на разположението си на реката Яндзъ, където е едно от най-важните пристанища. Наричан е Париж на изтока. През 1949 г. много от чужденците напускат града заради комунистическия режим , но днес той си възвръща статута на финансов и индустриален мегацентър.

#8. Калкута, Индия.
Очаквано население до 2015 г.: 17 милиона.
Население през 2005 г.: 14.3 милиона.

Калкута процъфтява като пристанище, през което британците изпращат опиум към Китай.

По време на британското управление Калкута е столица и най-голям град в Индия, но днес е загубила доста от блясъка си и е известна най-вече с огромния брой на населението си и с факта, че местната власт е от представители на комунистическата партия.

#9. Дака, Бангладеш.
Очаквано население до 2015 г.: 15.2 милиона.
Население през 2005 г.: 12.4 милиона.
Дака е столицата на Бангладеш, мюсюлманска държава, която бе част от Пакистан.

#10. Джакарта, Индонезия.
Очаквано население до 2015 г.; 16.8 милиона.
Население през 2005 г.:13.2 милиона.
Джакарта е столицата на Индонезия и важно пристанище на остров Джава. През годините е попадала под управлението на мюсюлмански султани, холандски империалисти и японски генерали.
Като повечето крайбрежни градове градът е застрашен от огромни наводнения, в случай че прогнозите за глобалното затопляне се сбъднат.