Черният понеделник (1987 г.)
Във финансовия свят под „черния понеделник“ се разбира 19 октомври 1987 г., когато Dow Jones Industrial Average спада с 508 пункта (22.6%) до 1739.
Това от своя страна води до подобни сривове на много други пазари по света. До края на месеца на фондовите борси в Хонг Конг се отчита понижение от 45.8%, в Австралия от 41.8%, в Испания 31%, във Великобритания 26.4%, в САЩ 22.68% и в Канада – 22.5%.
Особено жестоки са последствията в Нова Зеландия, където спадът е от около 60%, а на пазара в страната са необходими няколко години, за да се възстанови. Терминът „черен понеделник“ понякога се използва и за 28 октомври 1929 г., а следващият ден – 29 октомври, често е наричан „черният вторник“. Тези две дати поставят началото на краха на фондовата борса от 1929 г.
Сривът от 19 октомври 1987 г. е най-големият процентен спад в един ден в историята. Други известни „черни“ дати са 12 декември 1914 г. - започването на Първата Световна Война, когато Dow Jones пада с 24.39%, както и 17 септември 2001 г. - първият работен ден на борсата след терористичните атаки от 11 септември.
Интересен е фактът, че въпреки всичко, Dow Jones приключва 1987 г. на положителна територия. На 2 януари 1987 г. индексът отваря на 1 897 пункта, а на 31 декември затваря на 1 939 пункта. През годината индексът се изкачва до максимума от 2 722 пункта на 27 август – ниво, което достига отново чак след две години.
Сривът от 1987 г. е до голяма степен обвит в мистерия. Дебатите за причините продължават с години, като и до днес няма единодушно мнение по този въпрос.
По онова време търговията на фондовите пазари е била доста ограничена, тъй като хората не са разполагали със съвременните компютърни технологии за обработване на поръчките. Това пък, от друга страна, дава възможност на федералния резерв и на други централни банки да увеличат ликвидността на системата за да предотвратят по-нататъшни спадове.
През 1986 г. икономиката в САЩ започнала да се трансформира от бързо съвземаща се на бавно разрастваща се, ръстът се забавил, а инфлацията се понижила. В това време фондовата борса се разраснала значително, като през август Dow Jones достигнал рекордното ниво от 2 722 пункта, или с 44% над нивото на затваряне от края на 1985 г.
На 14 октомври Dow Jones пада с 95.46 пункта, (рекорд за онова време) до 2 412.70, а на следващия ден губи още 58 пункта. В петък (16 октомври) индексът се понижава с още 108.35 пункта, до 2 246.74 при рекорден обем изтъргувани книжа. В този ден много инвеститори започват сериозно да се притесняват за парите си.
Крахът започва в Далечния изток в ранното утро на 19 октомври. Същата сутрин два американски кораба бомбардират иракска нефтена платформа в Персийския Залив.
Сред потенциалните причини за срива се цитират надценяване, лоша ликвидност и пазарната психология.
Най-популярното обяснение обаче е продаването чрез използване на специални компютърни системи за търгуване – т. нар. „program trading“. При това търгуване се използват системи, които правят бързи сделки, на базата на изчисления на цените на подобни ценни книжа. По това време компютрите са още новост, и подобни системи са особено популярни на Уол Стрийт.
След срива на борсата много специалисти считат, че именно те в основата на проблема, защото хората са им се доверявали сляпо, като са продавали, без да мислят. Според някои пиковете, достигнати на борсата в месеците преди октомври, се дължали точно на използването на програми за търгуване, а крахът е бил завръщане към нормалното състояние.
Според друга теория сривът е следствие от валутни спорове между страните от Г-7. Според тях САЩ прекалено изкуствено са подкрепяли долара с цел ограничаване на инфлацията. Сривът на борсата е бил продължение на този на зависимия от долара фондов пазар в Хонг Конг.
Според Джуд Уаниски, сривът е резултат от нарушаването на договора Лувър – валутен пакт между САЩ, Япония и Западна Германия за поддържането на стабилни валути. Броени дни преди кризата на борсата Алън Грийспан заявява, че доларът ще се обезцени.
Друга теория хвърля вината върху Голямата Буря, върлувала в Англия в петък, 16 октомври. По онова време не е имало онлайн търгуване и трейдърите на практика е трябвало да отидат до Лондонското сити, за да могат да осъществят сделките си. На 16 октомври пътищата са били затворени поради силната буря и много хора не са успели да стигнат до офисите си, което довело до паника и масови разпродажби отново в понеделник.