София се превърна в столица на виното. В продължение на четири дни у нас бяха законодателите на винената култура - топ сомелиери от цял свят. А поводите бяха два - 39-ата Генерална асамблея на Асоциацията на международното сомелиерство и 11-ата поредна надпревара “Сомелиер на Европа 2008”. За първи път в историята си тези събития не се провеждат на територията на Франция. Факт, който свидетелства за уважението, което се оказва на България и българските традиции в лозарството и винарството, посочва Елена Каркаланова от БНР.

Състезанието, в което участваха сомелиери от 30 европейски държави, се проведе в три кръга. До полуфинала бяха допуснати десет състезатели, от които, в крайна сметка, бяха излъчени и тримата участници във финалния етап от надпреварата. Стана ясно, че добрият сомелиер трябва да притежава обширни познания за регионите, в които се произвеждат качествени вина по целия свят, добри маниери и невероятна сетивност - неслучайно ги наричат “биороботи” в бранша. България за първи път имаше свой представител в това състезание. Любомир Стоянов от Варна се представи много добре на първия тур, но не успя да се класира за полуфинала.

“Това е награда не само за мен и за Турция, това е награда за Балканите”, с тези думи победителят в тазгодишната надпревара “Сомелиер на Европа 2008” Иса Бал, сомелиер от турския курортен град Анталия, прие приза на конкурса. Той успя да пребори конкуренцията на колегите си от Швейцария и Франция. Иса Бал има десетгодишен стаж в професията, но оцени конкурса като изключително тежък. “Очаквах това, което се случи, и очакванията ми се потвърдиха“, каза той. „Това не беше лек конкурс, но същевременно беше честен. Всички участници преминаха през едни и същи изпитания, нямаше оплаквания и това е добре”, сподели още Бал.

Реверанс към българските културни традиции е идеята да се учреди трофей за титлата “Най-добър сомелиер”, който да се връчва на всеки европейски и световен шампионат и да символизира професията на сомелиера, предлагането и сервирането на вино. Трофеят е под формата на Златна фиала от Панагюрското съкровище. Тя ще остане като символ на Международната асоциация на сомелиерите и ще носи посланието на тракийското наследство и култура.

Популяризирането на новото лице на българското винопроизводство бе акцент на срещата на топ сомелиерите. Те имаха възможността да опитат най-добрите вина на българските производители, посетиха най-младата и бързо развиваща се изба в Южна България - “Катарджина” и изкачиха стръмната пътека до археологическата забележителност “Перперикон”- място, където преди векове са се провеждали Дионисиеви празници.

Що се отнася до отзвука на това събитие, Мария Йорданова, председател на Българската асоциация на сомелиерите, домакин на събитието, посочи: “Надявам се българите, като видят какво се случва по време на това събитие и как всички тези представители на останалите държави активно участват, да започнат да обръщат по-голямо внимание на винената култура. А гостите - да научат повече неща за България и да започнат да обръщат по-голямо внимание на нашето вино в своите държави. Да го предлагат на техни партньори и клиенти. Смятам, че професията сомелиер вече се е наложила в България и ще търпи развитие. Трябва да се наложи и в официалните регистри. ”

Интересно е да научим и кои са критериите, по които сомелиерите оценяват доброто вино. Президентът на Асоциацията на международното сомелиерство Казуоши Когай обясни: “Самият аз, като сомелиер и потребител на вина, когато трябва да закупя вино, използвам три критерия. На първо място - вижда ли се в чашата вино, от която отпивам, страстта на производителя. Второто нещо, разбира се, е отношението между качество и цена. И в тази връзка, ако цената може да бъде малко по-ниска от качеството, още по-добре. И третият основен критерии - веднъж закупил тази бутилка вино, вярвам ли на своите способности, че ще успея да препродам тази бутилка на своите клиенти в Япония. Имах възможност да опитам български вина и с удоволствие мога да отбележа, че тези три критерия през по-голямата част от времето бяха напълно удовлетворени. Така че сега, когато се прибера в Япония, ще гледам на себе си малко и като на посланик на българското вино. И се надявам, че спонсорите на това събитие ще продължават да ни оказват своята подкрепа, за да можем да наложим този продукт далеч извън границите на Европа и в частност в Япония. България, благодаря. София, благодаря!”, каза в заключение Казуоши Когай.

Снимка: БГНЕС