В годишния доклад относно дейността на ЕЦБ през 2007 г. депутатите отбелязват отличната работа на банката при управлението на сътресенията на финансовите пазари, искат ЕЦБ да наблюдава развитието на курса на еврото спрямо долара и да вземе мерки при необходимост. В същото време ЕП отбелязва, че повишаването на лихвените проценти трябва да бъде предпазливо, за да не се навреди на икономическия растеж, се казва в съобщение до пресата.

Докладът на Olle Schmidt (АЛДЕ, Швеция), приет на 9 юли с 501 гласа "за", 100 "против" и 33 "въздържали се", признава "отличната работа" на ЕЦБ при управлението на финансовите сътресения, които бяха предизвикани от кризата с високорисковите ипотечни кредити в САЩ. Според ЕП това отново показва ценността на общата парична политика, която се провежда от ЕЦБ.

Депутатите подчертават, че всяко допълнително повишение на лихвените проценти трябва да се извършва предпазливо (предвид корекцията в прогнозата за растежа), за да не се изложи на опасност икономическият растеж. В контекста на повишението на стойността на еврото спрямо щатския долар се изисква от ЕЦБ да "наблюдава това развитие и ако сметне за необходимо, да предприеме действия".

Докладът подчертава също така "засилената необходимост" от сътрудничество между централните банки и надзорните органи за поддържане на стабилността на финансовите пазари, като същевременно изтъква нуждата от създаване на европейска рамка за финансов надзор. Според мнението на депутатите ЕЦБ трябва активно да участва в този надзор.

В документа се отбелязва, че преди „балона” в сектора на информационните технологии през 2000 г. и кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007 г. ЕЦБ е отправила предупреждения срещу подценяването на рисковете за икономиката, но финансовите пазари не са реагирали адекватно на тези предупреждения. Затова в доклада се предлага ЕЦБ да извърши анализ на тази реакция и да предложи как да бъде подобрена в бъдеще връзката между подобни предупреждения и реакциите на пазара.

Европейският парламент припомня, "че Договорът за ЕО прави ясно разграничение между целите на Европейската централна банка за ценова стабилност, от една страна, и за подкрепа на общите икономически политики, от друга, и следователно тези две цели не могат просто да се разглеждат като заменими".

Относно продължаващата дискусия за определянето на ценовата стабилност (в която една от тезите подкрепя прякото регулиране на инфлацията), депутатите смятат, че системата от два стълба на основата на М3 е най-подходящият начин за нейното измерване.

Докладът подчертава, че с увеличаването на страните в еврозоната рисковете от неравномерно икономическо развитие може да нараснат, тъй като различията в размера и степента на развитие на икономиките на държавите-членки се засилват. В този смисъл депутатите призовават всички държави-членки (участващи и неучастващи в еврозоната, както и държавите кандидатки за членство) да вземат предвид тази опасност, като съблюдават изцяло критериите на Пакта за стабилност и растеж и изпълняват критериите от Маастрихт.

Отново в контекста на разширяването на еврозоната Парламентът отбелязва, че от 1 януари 2009 г. броят на управителите се очаква да надхвърли 15 и поради това реформата в структурата на Управителния съвет на ЕЦБ става още по-необходима. Депутатите подкрепят предишното предложение на ЕЦБ, според което икономическата тежест на държавите-членки е най-същественият фактор за ротационните права на гласуване и смятат, че броят на вземащите решения лица трябва да бъде нисък, за да може да се гарантира ефективност.

Според депутатите "демократичната отчетност и прозрачността" на ЕЦБ ще се подобрят, ако кандидатите за членове на нейния Изпълнителен съвет подлежат на одобрение от страна на Парламента.

Европейският парламент изтъква, че ЕС е представляван на международните икономически форуми по начин, който не отговаря на действителната икономическа тежест на еврозоната, и поради това призовава за конкретни действия за нейното общо представителство в международните финансови институции (МВФ например).

В заключение членовете на ЕП припомнят призива за по-голяма прозрачност в ЕЦБ, която би довела до по-голяма надеждност и предвидимост, като оценяват положително подобренията в тази област. В същото време те признават трудностите, свързани с осигуряването на публичен достъп до протоколите от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, тъй като различията в индивидуалните позиции биха могли да бъдат тълкувани като израз на национални интереси.