50 дни след началото на войната между САЩ, Израел и Иран напрежението отново ескалира, след като сблъсъци в Персийския залив удължиха смущенията в корабоплаването и поставиха под въпрос крехкото примирие, което изтича тази седмица.

В петък Иран обяви Ормузкия проток за напълно отворен за търговски трафик, което доведе до спад на цените на петрола с над 10%.

Още в събота обаче надеждите за възстановяване на движението бързо се изпариха. Техеран отново затвори ключовия морски коридор, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отказа да прекрати американската военноморска блокада на иранските пристанища.

След кратко оживление на трафика в събота, корабоплаването в района отново спря – плавателни съдове бяха обстрелвани по време на преминаване и принудени да се изтеглят.

В неделя американските военноморски сили откриха огън и превзеха ирански контейнеровоз в Оманския залив. Тръмп определи действията на Иран през уикенда като „пълно нарушение“ на примирието и поднови заплахите за удари по иранска инфраструктура, ако Техеран откаже споразумение.

За пазарите това е напомняне колко крехко остава двуседмичното примирие и че трайно решение на конфликта все още е далеч.

Пазарите реагират рязко

Фючърсите на американските акции поевтиняха, а цените на петрола скочиха рязко, докато САЩ и Иран отново се доближават до открит конфликт. Очаква се европейските индекси да поевтинеят в началото на новата търговска седмица.

Фючърсите на американския лек суров петрол West Texas Intermediate поскъпнаха с над 6% до около 89 долара за барел малко след полунощ в понеделник, а международният бенчмарк Brent нарасна с 5,6% до 95,50 долара за барел.

Ще има ли нови преговори?

Много ще зависи от това дали САЩ и Иран ще проведат втори кръг мирни преговори в Пакистан по-късно тази седмица, тъй като примирието изтича във вторник.

Тръмп заяви, че преговорите ще бъдат подновени в Исламабад, но Иран отрече участие, като обвини Вашингтон в „прекомерни искания, нереалистични очаквания и постоянни промени в позицията“, както и в нарушаване на примирието чрез блокадата.

Първият кръг от разговори между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и външния министър на Иран Абас Арагчи не доведе до споразумение. Според информации САЩ са предложили 20-годишна пауза в обогатяването на уран – условие, което Техеран отхвърля.

Според дипломата Алън Айър от Middle East Institute различията между двете страни са дълбоки.

„Американската страна не води истински преговори, а очаква капитулация. Докато това мислене не се промени, решение няма да има“, казва той пред CNBC.

Той предупреждава, че рискът от нова ескалация е висок:

„Има склонност към изостряне и от двете страни, което може да доведе до нови военни действия.“

Опасност за глобалната икономика

Икономическите щети от конфликта се увеличават, тъй като Ормузкият проток – през който преминава около една пета от световния петрол – остава на практика затворен вече почти два месеца.

Кризата е свързана със загубено време и загубено производство, като прекъсванията на доставките се оценяват на около 13 милиона барела дневно.

Общият ефект вече надхвърля 500 милиона барела – най-голямото прекъсване на енергийни доставки в съвременната история.

Дори при постигане на споразумение, възстановяването на доставките може да отнеме месеци, което ще задържи цените високи.

Международният валутен фонд предупреди, че глобалният растеж неизбежно ще бъде засегнат, дори ако примирието се запази, заради несигурността около Ормузкия проток и нарастващите енергийни разходи.

Колкото по-дълго протокът остава затворен, толкова по-голям става рискът за световната икономика – макар че мащабът на щетите може да се променя буквално от ден за ден.