Масовият туризъм – алтернативата
Езда в планината, скално катерене, леене на чанове или дегустация на вино. Това са една малка част от алтернативите на масовия туризъм у нас. На фона на презастроените ни курорти, наблюдението на диви животни, делтапланеризмът, колоезденето и направата на музикални инструменти са много по-привлекателни за чужденците. Част от туристическия бранш, както и еколозите, на които не им се случва често да са на едно мнение, смятат, че това е бъдещето на туризма у нас.
Или казано по друг начин – алтернативен туризъм. Къде можем да го практикуваме в България?
За много хора пълноценна форма на почивка са екстремните преживявания. Страната ни предоставя множество възможности за делта и парапланеризъм, скално катерене, парашутизъм и алпинизъм. Разработени дестинации за този вид спортове са всички планини у нас.
Ако пък сте любители на природата, отново планината може да ви предложи подходящи места за преходи, езда и фото туризъм. В Рила можете да обиколите седемте езера, да стигнете до еделвайсите на Джамджиевите скали под Вихрен в Пирин или да снимате морените на Витоша.
Популярност набират и водните екстремни приключения. У нас вече се предлагат множество възможности за рафтинг, каякинг, уинд сърф и гмуркане. В България добри условия за рафтинг предоставя Струма в района на Кресненското дефиле. Други подходящи места са Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Страната ни е богата на пещери, което привлича любителите на спелеологията. Много от тях предпочитат да посещават необлагородени пещери, където да се катерят и провират. Но у нас има и достатъчно разработени.
Дяволското гърло е в Родопите. Името й идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. В нея се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров, както и най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.
В близката до Враца Леденика единствено може да се види насекомото Леденикус или Светломразец. Този, който премине, без да се закачи, през Прохода на грешниците, има чисто сърце, а ако потопиш ръката си в в леденото езеро в пещерата и си пожелаеш нещо, то ще се изпълни.
Една от най-красивите пещери на Балканите е Снежанка в Родопите. Интересни за посещение са и Магурата, Бачо Киро, Съева дупка, Ухловица и Ягодинската пещера.
Най-малкият град в България посреща любителите на винения туризъм. Мелник е известен с избите си, от които една от най-красивите възрожденски къщи в страната - Кордопуловата. В нея се намира мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с огромни бъчви за съхраняване на вино.
Наблизо е и Роженският манастир – най-голямата обител в Пирин. Ако сте почитатели на поклонническия туризъм, то тогава непременно трябва да посетите най-големия манастир у нас – Рилския, както и Бачковския, Троянския, Преображенския, Дряновския и Драгалевския. Много красив е и скалният манастир в близост до Русе – Басарбовският.
Грънчарство, бродерия, дърворезба и тъкачество – това са една малка част от уменията, които може да придобиете по време на почивката си. В архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“ край Габрово ще се научите на традиционни български занаяти, а и да видите единствената в България сбирка на народна техника на вода. Не по-малко интересна е и занаятчийската чаршия във Велико Търново.
Сребърна - това е раят за орнитолозите. Резерватът се намира близо до Силистра и само на два километра от Дунав. Главното му предимство обаче е, че е точно на пътя на прелетните птици между Европа и Африка - Via Pontica. 220 вида пернати гнездят в резервата, като някои от тях са къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и други.
България става все по-непривлекателна туристическа дестинация, заявиха в края на миналия месец от Асоциацията за алтернативен туризъм. Според председателя й Любомир
Попйорданов държавната политика протектира строителството на големи туристически комплекси, а неглижира алтернативния туризъм, който е много по-привлекателен за чужденците. От екологичните организации също смятат, че бъдещето на туризма в България е точно алтернативата на добре познатата масова почивка.
Снимка: Етнографски комплекс "Етъра"