Покупката на “Топлофикация София” АД остава една от най-големите приватизационни сделки, които може да реализира България. Независимо от дълговете й от порядъка на 183 млн. лв., най-старото топлофикационно дружество у нас остава притежател на над 2 000 МВт мощности и доставя топлинна енергия на близо 405 000 домакинства в столицата. "Топлофикация - София" АД е с акционерен капитал в размер на 107 649 млн. лв., показва справка на електронния й сайт.

Тя е собственик на над 20 имота в София. При определяне на значимостта на покупката следва да се отбележи не само перспективата на свободния енергиен пазар и растежът на пазара на недвижими имоти, но и голямата сума от европейските средства за екология, от които ще може да се възползва дружеството.

“Интерес има от едни от най-големите енергийни компании в Европа и Русия. Това са "Газпром", френската Dalkia, чешката CEZ, финландската "Фортум", "Gaz de France” , посочва Петко Николов, управител на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация в началото на 2008 г.

Самата идея за приватизация датира още от 2001 г., като първоначално предвидения срок за реализацията й е 15 години. Първите конкретни действия са предприети през юли 2006 г., когато е подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на икономиката и енергетиката, Столичния общински съвет и Столичната община, съгласно който трябваше да бъдат предприети стъпките за приватизация чрез прозрачни и конкурентни процедури не по-късно от края на 2007 г.

В изпълнение на меморандума през август 2006 г. е подписана съвместна заповед за създаване на работна група с представители на акционерите, АП, ЕБВР и Световната банка. Задача на работната групата е в срок до 30 септември 2006 г. да предложи на акционерите приватизационна процедура за “Топлофикация – София” АД, се казва в публикувана на сайта на МИЕ хронология на кореспонденцията между министерството и Столична община.

До края на 2006 г. се изграждат две стратегии за приватизацията. Първата е стандартна процедура за продажба на 100% от капитала на стратегически инвеститор. Тя се предлага от единия собственик - Министерството на икономиката и енергетиката (което придобива 42% дял в дружеството срещу изкупуване на дълговете му към "Булгаргаз през 2002 г., а самото то става акционерно), и е напълно осъществима, тъй като към приватизация на дружеството има интерес от не малко чуждестранни компании. Не са ясни обаче конкретните параметри на процедурата.

Втората схема е продажба на дружеството на части. Тази идея е на другия собственик - Столичната община. Стъпките са - продажба на ТЕЦ-овете "София-изток" и "София"; погасяване на дълговете към "Булгаргаз"; избор на инвеститори за строежа на мощности за комбинирано производство на топло- и електроенергия на предварително определени за целта площадки и приватизация на остатъка от "Топлофикация".

МИЕ оценява стратегията като лоша. "Така посоченото предложение по-скоро представляваше не процедура за приватизация на дружеството, а мениджърска концепция. Освен това продажбата щеше да доведе до раздробяване на дружеството и намаляване на интереса на стратегически инвеститори", се казва в мотивите на МИЕ.

При тази схема не е ясно и как точно ще се уреди въпросът с инвестициите и плащането на дълговете на "Топлофикация", а има реален риск, на практика, тя да бъде разграбена. В резултат на разногласията за подхода за приватизация, работната група излиза с доклад-предложение за избор на консултант, който да анализира двата варианта за преструктуриране и приватизация и да предложи и нови варианти.

В началото на 2007 г. се очертава третата схема - продажба на дългове срещу собственост. Справка показва, че кандидат-купувачите са БНП Париба , френската Dalkia и германската EON. През януари същата година в писмо на МИЕ е поискано становище от СО по предложение на Dalkia за придобиване на акции на топлофикационнотодружество чрез увеличаване на капитала. По данни на министерството писмото остава без отговор.

През по-голямата част от 2007 г. приватизацията на “Топлофикация София” е практически замразена. Постепенно се налага идеята държавата и Столична община да продадат дяловете си поотделно.

След избирането на новия Столичен общински съвет е постигнато принципно разбирателство за приватизация на 100% на "Топлофикация София". С оглед осигуряване на прозрачна приватизационна процедура двете ведомства се споразумяват за необходимостта от привличане на консултатант. МИЕ поддържа тезата, че приватизацията на "Топлофикация София" трябва да се извърши на цяло и предлага Международната финансова корпорация, част от групата на Световната банка, да стане консултант, защото банката е готова да осигури финансирането.

Предложението предвижда МФК, чрез своята програма за партньорство в частния сектор в Югоизточна Европа, да покрие авансово 80% от стойността на услугата (1.2 млн. долара) и да изпълни тази консултантска услуга. Останалите 20% (240 хил. долара) трябва да са ангажимент на акционерите на "Топлофикация София" АД. Въпросът е, че корпорацията ще получи поръчка без търг или конкурс, същевременно възниква и юридически спор по въпроса за продажбата на дяловете на държавата и общината.

Интерес към сделката по това време са заявили CEZ, Dalkia, Христо Ковачки и Е.ON, показва справка на сайта на Агенцията за приватизация.

На 24 септември се провежда среща на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров със столични общински съветници от БСП, на която са обсъдени проблемите в дружеството. Става ясно, че държавата е готова да поеме в свои ръце софийското парно, ако Столична община се откаже от дела си в "Топлофикация София" поради неспособност да се справя, или общината да увеличи със 70 млн. лв. капитала на дружеството, за да вдигне до 75% дела си и да е ясно кой ще носи отговорност за състоянието на фирмата.. На 6 октомври Столичната община обявява намерението си да увеличи капитала си в „Топлофикация София” с до 50 млн. лв.

Междувременно изпълнителният директор на дружеството Петко Милевски обяви, че за деветмесечието на годината загубите на „Топлофикация София“ са в размер на 19.72 млн. лв. и до края на годината ще нараснат до 63 млн. лв.

Снимка: БГНЕС