Мистичното светилище в Турция, което и до днес привлича „вещици“ от цял свят

Градчето Мугла в югозападна Турция предлага точно това, което пътешествениците очакват от този край на Средиземноморието – огрени от слънцето брегове, сурови планини и руини от отдавна изчезнали империи.

Но отвъд тези добре познати забележителности се крие нещо далеч по-необичайно – място, което привлича по-скрит, но отдаден поток от посетители по причини, които имат малко общо с почивката и релаксацията.

На около час път северно от живописния крайбрежен град Акяка се намира Лагина – място, където се издига най-големият известен храм, посветен на Хеката, могъща богиня, свързвана с магията, Луната, кръстопътищата и общуването с мъртвите.

Вещиците от Мейдстоун – почти 400 години по-късно Обединеното кралство търси прошка

Докато почитта към повечето други древногръцки или римски божества остава в миналото, Хеката продължава да бъде обект на преклонение и днес, привличайки глобална общност от последователи, някои от които пътуват до светилището, за да оставят дарове.

Днес комплексът от светилище и храм е изключително впечатляващ за посещение. Това е обширна територия, осеяна с колони и достатъчно архитектурни останки, които разкриват формата на място, възприемано някога като праг към отвъдния свят.

За съвременните последователи Лагина е повече от археологически обект – тя е духовният център на техния свят.

„Това е единственият храм с такъв мащаб в света, изграден изцяло в чест на богинята Хеката“, казва лред CNN Билал Сьогют, професор в университета Памуккале, който ръководи разкопките както в светилището, така и в близкия древен град Стратоникея.

Двата обекта някога са били свързани чрез Свещения път – каменен път с дължина малко над осем километра. Обграден от фонтани, кладенци и малки селища, той е бил сцена на пищни религиозни процесии между града и светилището.

Праг между живота и смъртта

Най-значимият ритуал включвал процесия със свещен ключ, пренасян от младо момиче. Придружавана от голям хор, тя извървявала пътя между светилището в Лагина и град Стратоникея. 

„Този ключ не отваря само физически врати“, обяснява изследователката и автор Хюма Зейбек. „Той символизира способността да се преминава между живота и смъртта, съзнателното и несъзнателното, старото и новото.“

Според нея Хеката е възприемана като „пазител на прага“ – вътрешен водач за хората, преминаващи през лични кризи или трансформации. Тя се възприема като архетип на мъдрата старица – въплъщение на женското познание, чиито корени достигат до неолитните култове към богинята майка в Чаталхьоюк. 

Не филм на ужасите, а злокобна реалност: Най-страшните атракции на планетата

Светилището в Лагина придобива ключова роля около 88 г. пр.н.е., в разгара на сблъсъка между Рим и понтийския владетел Митридат. Докато по-голямата част от региона подкрепя Понтийското царство, Стратоникея запазва лоялността си към Рим. 

Впоследствие римляните възнаграждават града, като инвестират значителни средства в храма на Хеката и създават фестивала Хекатезия-Романия – ежегодно събитие, привличащо хора от целия древен свят.

Лагина продължава да бъде притегателен център за поклонение и днес. Съвременни последователи, сред които и Сорита д’Есте, посещават обекта, за да се докоснат до това, което описват като „силна енергия“. За мнозина самото пътуване носи дълбок символизъм – преминаването през съвременно кръстовище в близост до огромна електроцентрала с три високи комина метафорично повтаря древната роля на Хеката като богиня на кръстопътищата. 

Тъмна трансформация

Макар мнозина да идват просто заради атмосферата, някои тайно оставят дарове сред руините – чесън, нарове, ябълки, жито, а понякога и риба. Въпреки че археолозите не насърчават тази практика заради риска за обекта, тя напомня за жертвоприношенията отпреди хиляди години.

Сьогют отбелязва, че много от съвременните последователи практикуват модерни интерпретации на култа към Хеката.

В ранни текстове като „Теогония“ на Хезиод богинята е представена като силно почитано върховно божество, на което Зевс предоставя власт над земята, небето и морето.

По-късно обаче образът ѝ се променя – от почитано божество тя се превръща във фигура, от която хората се страхуват. Според археолога Емрах Уртекен това може да се дължи на влиянието на Еврипид и трагедията му „Медея“, където Хеката е представена като покровителка на тъмната магия.

През Средновековието богинята също е свързвана с вещерството – отражение на „потисническото отношение към женската мъдрост в средновековна Европа“, отбелязва Зейбек.

В наши дни почитателите на Хеката я възприемат като позитивен символ на магията – духовен пътеводител, пазителка на пътищата и носителка на светлина. Ритуали в нейна чест се организират от общности в целия свят. 

Сякаш са излезли от нечие подсъзнание: Как филмите на ужасите завладяха съвременното кино

„Музей на земетресенията“

Освен духовното си значение, Лагина впечатлява и с архитектурата си. Построен основно през I век пр.н.е. върху по-старо светилище, храмът съчетава йонийски и коринтски стил. Сред руините могат да се видят сложни релефи, включително двойната брадва лабрис и мистични символи, издълбани в каменните стъпала.

Според Сьогют мястото наподобява своеобразен „музей на земетресенията“, тъй като щетите от древни трусове са запазени и видими за посетителите.

Лагина заема важно място и в историята на турската археология. През 1890-те години тя е сред първите обекти, разкопавани от Осман Хамди бей – считан за основоположник на археологията в Османската империя. Неговото имение в близкото село Тургут днес е музей.

Благодарение на неговата намеса е предотвратено изнасянето за Австрия на ценните фризове от храма, които изобразяват амазонки в необичайно за тях мирно състояние. Днес тези релефи се съхраняват в археологическите музеи в Истанбул и Мугла. Според Уртекен именно това отлично запазено наследство служи за вдъхновение на съвременните последователи на Хеката. 

„Няма друг култ, при който древните традиции, символи и материали да са се съхранили толкова цялостно“, заключава той.