В колониална Америка жените, обвинени по време на прочутите процеси срещу вещици в Сейлъм, отдавна са реабилитирани. Но присъдите на стотици британки, екзекутирани по сходни закони, все още официално важат. Сега местните власти в един град в южна Англия настояват това да се промени, пише CNN. 

Десетилетия преди истерията в Сейлъм, Англия вече е обхваната от страх от магьосничество. Особено силна параноя се наблюдава в югоизточната част на страната – в графствата Кент и Есекс, граничещи с Лондон.

Между 1560 и 1700 г. повече от 500 жени са съдени за вещерство в региона, а 112 от тях са екзекутирани, сочат данни на британския парламент. Сред тях обаче един процес се откроява с мащабите си и общественото внимание, което предизвиква – делото в Мейдстоун през 1652 г.

„Най-голямото събитие, което градът помни“

На 30 юли същата година съдът заседава близо до мястото, където днес се намира сградата на кметството в Мейдстоун. Общо 32 души са изправени пред обвинения – от кражба и убийство до магьосничество, разказва пред CNN общинската съветничка Клеър Кийли.

Шест жени, обвинени, че са „омагьосали до смърт“ 10-дневно бебе, неговата майка и 3-годишно дете, са в центъра на вниманието.

„През лятото на 1652 г. градът буквално гъмжи от хора“, отбелязва Кийли. „Дошли са свидетели дори от Лондон. Това е най-голямото нещо, което ни се е случвало от години.“

Обвиняемите са държани в тясна, тъмна килия на приземния етаж на съда – помещение, което днес е преместено на тавана на възстановената сграда.

Ужас, обвинения и „дяволски доказателства“

Случаят добива такава популярност, че малко след процеса е отпечатана специален памфлет под заглавие „Извънредна и трагична история на шест вещици“ – документ, от който днес общината притежава рядко копие.

Текстът описва фантастични и недоказани твърдения за жена, която „набъбнала до чудовищни размери“ пред съда, и друга със „зърно под езика си“ – според тогавашните вярвания белег на дявола.

Три от жените били признати за виновни, след като не преминали тест за вещерство – игла била забита в ръцете им. В съдебния протокол се посочва, че „те не усетили нищо и не потекла кръв“. Според същия документ две други признали, че били „оплодени не от човек, а от дявола“.

И шестте са признати за виновни в „отвратителното дяволско престъпление магьосничество“ и осъдени на смърт.

Публичната екзекуция

Присъдата е изпълнена в Пененден Хийт – днес тих парк с игрища и горичка, някога място на страховита публична гледка.

„Жените били завлечени до мястото върху дървени шейни“, пояснява пред CNN общинският съветник Тони Харуд. „Хиляди хора са гледали. Публичните екзекуции тогава са не само забавление, а и инструмент за контрол.“

„Това са били жени от различни възрасти – уязвими хора, които не разбирали защо са попаднали в тази ситуация,“ допълва той. „Властите искали да внушават страх.“

Харуд описва сцената като смесица от ужас и зрелище. „Тълпите се стичали отдалеч, имало кражби и сбивания. Мястото на екзекуцията било премествано няколко пъти заради безредиците.“

След екзекуцията телата били изхвърлени без погребение. „Дори днес, когато се прокарват нови пътища или се строят къщи, често се откриват човешки останки,“ твърди Харуд.

Днес единствен спомен за случилото се е малка каменна плоча на края на Пененден Хийт.

В търсене на справедливост

Макар истерията около вещерството да затихва през следващите десетилетия, а законите срещу него отдавна да са отменени, присъдите на шесте жени, а и на стотици други като тях, все още не са отменени.

Почти 400 години по-късно общинският съвет на Мейдстоун настоява това да се промени.

Лидерът на съвета Стюарт Джефри е изпратил писмо до министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, с призив за въвеждане на закон, който да предостави посмъртна амнистия на всички, осъдени по Закона за вещерството от 1562 г. – включително жените, обесени в Мейдстоун през 1652 г.

„Справедливостта е безвременна,“ подчертава Харуд. „Тези ужасни престъпления, извършени между XVI и XVIII век, отекват през вековете. Не можем просто да ги заличим.“

„Това са били невинни, беззащитни хора, убити от съдебната система – често заради политическа изгода или лична вражда. Тази несправедливост не трябва да остане забравена.“

Клеър Кийли добавя, че процесите са били „ранна форма на насилие над жени и момичета“.

„Те са били изкупителни жертви,“ настоява тя. „Като говорим за тях, напомняме, че такива неща не бива да се повтарят.“

Прошка

Кампанията в Мейдстоун следва примера на други региони в Обединеното кралство, които вече са предприели стъпки за признаване на историческите грешки.

През 2022 г. тогавашният първи министър на Шотландия Никола Стърджън поднесе официално извинение на хилядите хора – предимно жени – обвинени и екзекутирани за магьосничество между XVI и XVIII век. Извинението дойде след години усилия на историци и активисти, които настояват, че жертвите са преследвани, защото са бедни, различни или просто неудобни.

В британската история вече има и примери за законова реабилитация.

През 2013 г. кралица Елизабет II посмъртно помилва Алън Тюринг – геният криптограф, осъден заради своята сексуална ориентация. През 2017 г. т.нар. „Закон на Тюринг“ разшири това помилване и към хиляди други хомосексуални мъже.

Общинарите в Мейдстоун се надяват, че същият подход може да бъде приложен и за жертвите на Закона за вещерството.

„Това е въпрос на справедливост,“ подчертава Харуд. „Видяхме, че правителството може да поправя минали грешки. Време е да направи същото и за жените, убити под претекста, че са вещици.“