Третият и заключителен телевизионен дебат между кандидатите за президент на САЩ Барак Обама и Джон Маккейн, който завърши преди малко, бе разглеждан от анализаторите като последен шанс на републиканеца Маккейн да възроди надеждите си за Белия дом.

Според различните проучвания до момента Обама води пред опонента си с 4 до 11 пункта. По този повод в деня на телевизионния сблъсък таблоидът „Ню Йорк Дейли Нюз“ публикува на първа страница карикатура, изобразяваща Макккейн, който излиза, залитащ от каубойски бар, над чийто вход пише: „Бар „Последен шанс“.

Дебатът се състоя в университета „Хофстра“ в Лонг Айлънд, Ню Йорк, и бе воден от ветерана на Си Би Ес, журналиста Боб Шифър. Основните теми на дискусията между двамата кандидати бяха данъците и енергетиката. Маккейн и този път не изневери на стила си, проявявайки повече агресивност, отколкото очевидно се харесва на избирателите. Сондаж на "Ню Йорк Таймс" сочи, че избирателите са уморени от постоянните атаки на републиканския лагер срещу кандидата на демократите - 61% от избирателите считат, че Маккейн губи повече време в критики срещу своя противник, отколкото за разяснения по своята програма.

Още в самото начало на дебата Маккейн размаха пръст към Обама, наричайки го „онзи“. Демократът обаче остана спокоен и в отговор само красноречиво развя лист със социологическите проучвания, според които е безспорен победител. Тръгвайки веднага в офанзива, Маккейн разкритикува Обама за неговото предложение да бъдат увеличени данъците на тези американци, които печелят над 250 000 долара годишно. Според Маккейн това ще смачка малкия бизнес, например, като бизнеса на „водопроводчика Джо“.

Кой всъщност е Джо? Това е един обикновен американец от Охайо на име Джо Вурцелбейкър, по професия водопроводчик, който стана известен на цяла Америка, благодарение на случайното си запознанство с Барак Обама преди 5 години. По време на дебата и двамата кандидати се обръщаха директно към Вурцелбейкър. „Джо работи по 10-12 часа на ден. Той иска да купи бизнеса, в който е от години“, каза Маккейн, с цел да уязви Обама на тема данъци. „Обаче, запознавайки се с вашия данъчен план, Джо е проумял, че ще трябва да плаща доста по-високи данъци“, заключи републиканският кандидат, намеквайки, че като бизнесмен Вурцелбейкър автоматически преминава в графата „богати американци“, които Обама смята да обложи с по-високи данъци.

Кандидатът на демократите категорично отрече изводите на опонента си с думите: „Това, което казах на Джо по време на нашия разговор преди 5 години, бе, че ще се нуждае от данъчни облекчения, за да купи бизнеса си. И въобще, това, което искам да направя, е да освободя временно от данъчно бреме и водопроводчика, и пожарникаря, и учителя, и медицинската сестра, и прохождащия предприемач – изобщо всички, което засега нямат пари“. Обама поясни, че според неговата програма ще бъдат намалени данъците на 95% от американците, а ще бъдат повишени само на малка част от тях – на най-богатите.

„Докато в същото време вие възнамерявате да въведете данъчни облекчения за петролните и газовите магнати“, обвини той опонента си. Маккейн контрира с упрека, че Обама си играе на „класова борба“, понеже програмата му цели едва ли не неадекватно преразпределение на капитала. „Всички да станат богати – това искате вие!“, бяха думите на Маккейн. Той изрази и негодуванието си от факта, че Обама непрекъснато го свързва с непопулярния президент Джордж Буш. „Сенатор Обама, аз не съм президентът Буш! Ако искахте да воювате срещу Буш, трябваше да го направите преди осем години“, каза републиканският кандидат, намеквайки за липсата на опит у значително по-младия от него демократ.

Обама призова опонента си, вместо да се упражняват в излишна реторика, да се фокусират върху икономическите проблеми на страната. Според него една нова администрация, излъчена от републиканците, няма шанс да се пребори с кризата, следователно и Маккейн не би могъл. „Това, което вие предлагате, са нови осем години същия тип управление“, каза Обама.

Маккейн, търсещ обрат срещу водещия, според проучванията, Обама, бе обещал да „свали маската“ на опонента си. И го стори – или поне се опита. Той упрекна Обама заради връзките му с Уилям Айерс, понастоящем чикагски професор, но някога - радикал и, според Маккейн, дори „терорист“. Съпругата на Айерс пък е била част от група, протестирала срещу войната във Виетнам. „Всичко това хвърля „сянка“ върху вашето минало“, заключи Маккейн, като добави: „Не ми пука за някакъв пребоядисал се терорист, но държа да узнаем докъде се простират отношенията ви с него?“.

На което Обама, демонстрирайки увереност, че ще бъде избран за президент, отвърна: „Г-н Айерс няма нищо общо с моята кампания, нито ще бъде в Белия дом“. Тогава Маккейн го упрекна в близки отношения с организацията ACORN, за която по-рано републиканците твърдяха, че ако не изцяло, то поне е частично виновна за финансовата криза. Обама отвърна, че ACORN е "просто обществена организация" и няма нищо общо с финанси и икономика. „Въобще вие говорите за мен и моята личност много повече, отколкото за вашата кампания“, отбеляза Обама, преминавайки в контраатака.

По-нататък дискусията премина към темата "енергетика". И двамата кандидати обявиха, че желаят да намалят енергийната зависимост на САЩ от Венецуела и страните от Близкия изток. "Мисля, че до 10 години можем да намалим нашата зависимост, за да не внасяме повече бензин от Близкия изток и Венецуела", каза Обама. „10 години е реалистичен срок. Това е по-важният проблем, с който нашата икономика трябва да се справи в бъдеще", добави той и настоя за увеличение на енергопроизводството на САЩ - главно благодарение на петролни проучвания и развитие на нови алтернативни източници на енергия.

Думите на Маккейн бяха в същия дух, без почти никаква разлика, но с акцент върху националната сигурност, един от малкото пунктове, по които той има превес пред Обама: "Мисля, че можем да елиминираме зависимостта си от петрола, идващ от Близкия изток и Венецуела. За 7-8-10 години трябва да елиминираме нашата енергийна зависимост от районите по света, които поставят под въпрос национална ни сигурност". След което Маккейн също изказа необходимостта от алтернативни енергийни източници, като препоръча и изграждането на 45 атомни централи.

Източник: БГНЕС, Снимка: БГНЕС/ЕРА