Международният валутен фонд (МВФ) ще заеме на Украйна 16.5 млрд. долара и ще отпусне на Унгария значителен финансов пакет, след като напрежението на световните кредитни пазари и опасенията от рецесия вече завладяха и развиващите се пазари от Източна Европа, предава Bloomberg.

Заемът за Украйна, които е за срок от 24 месеца, зависи от приемането на нови закони в подкрепа на банките от страна на парламента на страната. Сделката за Унгария е координирана с Европейския съюз.

Източна Европа понася сериозни удари, след като инвеститорите, претърпели загуби на развитите пазари, продават по-рисковите акции, облигации и валути на развиващите се пазари. Украйна е първата страната в региона, която ще получи помощ от МВФ по време на кризата. Подробностите около сделката с Унгария ще бъдат оповестени в следващите дни.

Миналата седмица Беларус помоли МВФ за най-малко 2 млрд. долара заем, след като банките на страната загубиха достъп до средства.

Украйна ще трябва да балансира бюджета си, като намали социалните разходи и дефицита по текущата сметка, се казва в изявление на централната банка на страната.

Президентът на Украйна Виктор Юшченко е изправен пред икономически срив, тъй като цените на основните износни стоки на Украйна, между които е и стоманата, падат, а обезценяващата се валута прави стоките, закупувани от чужбина, по-скъпи. Юшченко призова кабинета да увеличи митата, за да ограничи вноса и да помогне на местните производители да увеличат износа като мярка срещу увеличаващия се търговски дефицит.

Украйна се съгласи да основе фонд, който ще закупува дялове от банки в страната и да приеме закони, които да принудят банките да спрат изплащането на дивиденти, за да задържат капитала си.

Централната банка пое контрол над Prominvestbank на 7 октомври и обеща финансова инжекция в размер на 5 млрд. гривни (830 млн. долара) за спасяването на шестата по активи банка в Украйна.

Правителството също така планира да увеличи гаранциите по депозитите от 50 000 до 100 000 гривни и планира да използва набраните средства от приватизация и продажба на облигации за създаването на фонд за спасяването на банките, изпаднали в затруднение. Парламентът трябва да гласува промените на 28 октомври.

Дефицитът по текущата сметка на Украйна може да нарасне до 15 млрд. долара тази година, обяви по-рано този месец управителят на централната банка Володимир Стелмак. Дефицитът възлизаше на 7.5 млрд. долара, или около 6% от БВП, за първите осем месеца на годината.

Стойността на местната валута падна с 13% миналата седмица и докосна рекордните 6.0812 гривни за долар на 24 октомври, което е най-ниската и стойност, откакто беше въведена през 1996 г. Годишната инфлация в страната се ускори до рекордните 31.1% през май - преди да падне до 24.6% през септември.

Стойността на унгарските акции, облигации и на форинта паднаха през последните две седмици поради опасения, че страната ще изпита затруднения с финансирането на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка. Пазарите продължиха да падат дори и след като Европейската централна банка и МВФ принципно обещаха подкрепа.

Централната банка на Унгария вдигна на 22 октомври основната лихва с 3 процентни пункта, до 11.5%, което беше най-голямото увеличение от пет години. Мярката показа, че защитата на валутата е най-големият приоритет за страната, дори и ако това става за сметка на икономическия растеж.

МВФ се съгласи на 24 октомври да заеме на Исландия 2 млрд. долара. Пакистан може би също ще има нужда от спешен заем, за да изплати свои дългове.