Световната финансова криза ще има косвени последици за страната ни, като тя не изненада правителството, коментира Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи по време на проведения днес пръв панел на конференцията на тема „Финансовата криза - България в глобалната икономика".

При изграждането на бъдещите планове на правителството и бизнеса те трябва да имат в предвид относително по-тежките условия и външна макросреда. Сред основните проблеми от кризата е несигурността, а не толкова рискът, като последният може да се измерва количествено, коментира Калфин.

Действията на правителството още през миналата година бяха насочени към ограничаване на ефекта от финансовата криза в две основни направления - ограничаване на разходите и повишение на резервите.

В България няма криза във финансовия сектор и това е най-важното, допълни Калфин. Финансовата ни система е стабилна, като стабилността й се поражда от два основни фактора. Стриктната регулация в условията на валутен борд, както и предприетите още от миналата година средства от страна на централната банка за ограничаване на ръста на кредитната активност.

Депозитите на гражданите са подсигурени с приетото повишение на гаранциите, а лошите кредити са все още изключително нисък процент от общите такива. Незрялостта на фондовия пазар и липсата на „горещи пари" в по-екзотични активи, са други фактори, допринасящи за това финансовата криза да не се развие по щатски образец.

Кризата, която се прехвърли и в Европа, обаче безспорно ще има въздействие върху износа на страната ни, както и върху преките чуждестранни инвестиции, които бяха в основата на положителното развитие на икономиката през последните няколко години.

Това забавяне на инвестициите се очаква да се отрази и върху ръста на икономиката ни през следващата година, който е залегнал в бюджета при 4.7% за следващата година.

През последните три години условията за бизнеса бяха изключително добри, като те допринесоха за привличане на 15 млрд. евро инвестиции, или повече от това което се очаква от фондовете на ЕС през следващите седем години.

Правителството ще работи в няколко направления за избягване на негативните последствия от кризата. На първо място то ще се стреми да гарантира финансовата стабилност и тази на финансовите институции

Чрез средствата си за регулиране, правителството ще заложи по-консервативна регулация, като заедно с това ще се опита да внесе и повече ликвидност на пазара. Това може да става и посредством обратно изкупуване на държавни ценни книжа.

Гарантирането на влоговете е друга насока, в която правителството предприе действия и това бе завишаването два пъти на гарантираните влогове.

Изграждането и финансирането на големи инфраструктурни проекти е друга помощ, която правителството може да окаже на бизнеса.

Повишаването на изискванията по отношение на кредитите от банките е нормална стъпка в условията на тежки времена за финансовата система, коментира още Калфин.

Допълнително финансиране за малкия и средния бизнес, посредством изграждането на Насърчителна банка, е друга идея върху която правителството работи.

На този етап данъчната тежест върху бизнеса няма да се променя, като правителството няма планове това да се случи и през следващата година.

Още по темата: Ивайло Калфин: Световната финансова криза ще има косвени последици за страната ни