България не е сред страните, които могат да се похвалят с големи количества природни ресурси. Но тя притежава не лоши находища на въглища и различни видове руди. Спирането на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" повиши вниманието към българските въглища.

Въгледобивът остава основен национален суровинен източник за производство на електроенергия. Голяма част от добитите въглища отиват в топлоцентралите за производство на електрическа енергия. Днес България има 10 въгледобивни мини, 8 от тях са приватизирани.

Заетите в бранша са около 15 хил. души. Годишно в България се добиват 25 млн. тона въглища, в това число 23 млн. лигнитни и 2.5 млн. тона кафяви въглища. Инвестициите в бранша са предимно български.

Благодарение на тях са подменени основни и вече амортизирани технологични линии и транспортни средства в мините, което се отразява положително на производителността на труда. Въпреки това количествата произвеждани въглища в страната са недостатъчни, затова се налага и внос - главно от Украйна, но и от Индонезия, Виетнам и Австралия.

И във въгледобива, и в рудодобива, проблемът с квалифицираната работна ръка се оказва от решаващо значение. "Миньорската професия не е сред най-престижните в очите на младите", казва Петър Петров, минен инженер и изпълнителен секретар на Българската минно-геоложка камара. В отрасъла не достигат както инженери, така и среден технически персонал и то не защото Минно-геоложкият университет в столицата приема малко хора по специалността.

"Това е куриозът - казва Петър Петров, - че се приемат достатъчен брой студенти, които да задоволят бранша, но завършват единици. И за тези двама-трима души се борят редица предприятия, които искат да ги привлекат. Например достатъчно е, ако от университета годишно излизат 10 минни инженери и още 10 от други специалности - механици, обогатители, минни строители, но за съжаление това засега не става. Някои от фирмите в минната индустрия дават стипендии на по-добрите студенти още от втори курс, предлагат им обучение на издръжка на фирмата в чужбина. Други фирми създадоха контингент от децата на свои работници, плащат изцяло обучението им с надеждата утре тези момчета и момичета да се върнат в предприятието."

Медни и оловно-цинкови руди са в основата на рудодобива в България. В някои от медните руди се съдържа злато, като в находището в Челопеч, югозападна България, недалече от София. Челопеч е най-голямото и богато медно-златно находище в Европа, отдадено на концесия на ирландско-канадската златодобивна компания "Дънди прешъс металс". Тя е вложила над 80 млн. долара инвестиции.

Медно-златният концентрат се изнасяше за преработка и добив на злато извън България по екологични причини, тъй като в него се съдържа арсен. Компанията предложи технология, при която вредните елементи се елиминират, а металите се извличат в България. Стойността на проекта е около 155 млн. долара, като в Челопеч освен преработвателно предприятие, ще има и цех за оформяне на златни кюлчета. Разрешение за старт на проекта бе дадено през юли със закъснение от две години.

По силата на сключено през тази година споразумение между държавата и "Дънди прешъс металс", България ще притежава 25 % от добитите злато и мед в мината.

"Болкан минерал енд майнинг" е другата дъщерна фирма на компанията в България, която ще управлява друго златно находище у нас - край Крумовград. "Най-големите чужди инвестиции през последните години в геолого-проучвателния сектор са по линия на златните находища в България", казва Петър Петров. Освен "Дънди прешъс", инвестиции в проучване на български златни находища правят и още няколко фирми от Канада и Англия.

"България е единствената, която притежава находище на манган в Европа", припомня още Петър Петров.

"Допреди 4-5 години основен източник на манган за Европа беше Украйна - пояснява той. - Но това находище вече се изчерпи, освен това и самата Украйна ограничи износа си, за да не търси суровина за собствените си заводи. Така че към нашето находище има много голям интерес. То се намира до село Оброчище, близо до черноморския курорт Албена и това е един от големите проблеми."

Поради опасения на еколози, че разработването на находището може да повлияе на туристическата индустрия, засега то стои в очакване на някакво решение, въпреки че английски инвеститори са предложили технологичен метод, при който манганът се извлича направо от рудата, без тя да се преработва.

В южната част на страната пък, в близост до границата с Гърция има находища на оловно-цинкови руди.

"Оловно-цинковите руди и оловно-цинковия концентрат - казва Петър Петров - се добиват основно в района на градовете Мадан, Рудозем, Лъки, Златоград като количествата не са големи - около 600 хиляди тона руда годишно. А преди години са добивани по около 3.5 млн. тона."

Проблемите в случая идват от спада на цените на металите на международните пазари, което поставя в трудно положение фирмите. А това засилва тревогата за конкурентноспособността на подземния рудодобив и неговото бъдеще.

Най-бързо развиващият се отрасъл в бранша през последните години е добивът на строителни и скално облицовъчни материали, което се дължи на бума на строителството. "Интересът към добива на строителни материали е много голям, казва Петър Петров, и там оперират главно малки и средни фирми."

В момента разрешение за проучване и концесия на находища на такива материали очакват над 600 фирми.

Източник: БНР