Глобалната финансова криза все още намира ограничено отражение върху показателите за България, заяви днес Иван Искров, управител на БНБ, пред Третата годишна среща на бизнеса с правителството „Финансовата криза: България в глобалната икономика".

След фалита на Lehman Brothers и развитието в САЩ и някои страни от еврозоната обаче има индикации за засилване на косвените ефекти от глобалната криза върху българската икономика.

Първото проявление на кризата беше по линия на фондовите борси в цял свят, коментира Искров. От началото на 2008 г. те са спаднали с между 10% в Словакия до 80% в Украйна. За периода от средата на октомври 2007 г. до средата на октомври т.г. индексът SOFIX е загубил почти 70% от стойността си.

На 21 октомври УС на БНБ прие изменения в регулацията на минималните задължителни резерви.

Оповестяването на предстоящите промени веднага даде отражение върху паричния пазар и средната лихва започна да спада (LEONIA спадна от 6.37 % на 17 октомври до 5.29 % вчера, 27 октомври).

Пряко влияние върху българската икономика ще оказва очакваното намаление на външното търсене, вследствие на забавянето на темповете на растеж в САЩ и еврозоната, което вероятно ще ограничава темповете на растеж на българския износ, заяви управителят на БНБ.

Намаляването на притока на външни капитали, както във вид на преки инвестиции, така и като заемно финансиране, ще се изрази в по-слаба инвестиционна активност и в забавяне на растежа на кредитирането в икономиката.

В случай че глобалните ликвидни условия се влошат допълнително, съществува риск за продължаване на тенденцията към повишение на лихвените проценти в страната, добави Искров.

Четвъртият канал за въздействие върху икономиката ни е понижението на международните цени, вследствие на кризата. То ще се изрази в по-ниски цени на българския износ и внос.

Основният риск за българската икономика е спад на растежа на БВП в резултат на проявление на описаните по-горе ефекти - намаление на притока на чужди капитали или отлив на капитали от страната, което да доведе до значително забавяне на инвестиционната и кредитната активност.

Това най-вероятно би довело до относително бързо съкращаване на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, съпроводено със съкращаване на заетостта в някои сектори на икономиката.

През 2009 г. България ще трябва да преструктурира бюджетните си разходи, така че да се избягва финансирането на проекти, които водят до значително изтичане на международни резерви. Скъпоструващи публични инвестиции в сектори, които не увеличават производителността в икономиката, трябва да бъдат отложени.

Много е важно бизнесът, домакинствата и чуждестранните инвеститори да знаят, че каквито и промени и сътресения да има в международната среда, приспособяването на българската икономика ще се осъществява в рамките на съществуващия режим на паричен съвет, заяви Иван Искров.

С инструментариума, с който БНБ разполага, винаги е действала антициклично през последните години, информира Искров.

В период на бърз икономически растеж и силен оптимизъм на фирмите, домакинствата и чуждестранните инвеститори БНБ затягаше надзорните регулации с цел осигуряването на по-здрава капиталова база и буфери на българската банкова система и ограничаване на темповете на растеж на кредита.

В бъдещ период, в който е вероятно да имаме забавяне на икономическия растеж и притока на капитали в страната, може да се очаква БНБ да предприеме мерки, които да не позволят бързо забавяне на темповете на растеж на кредита за частния сектор и съответно да водят до успокояване на растежа на лихвените проценти.