С над 2% е по-висока лихвата при заеми, отпуснати преди години, в сравнение с условията, които могат да се договорят сега. Първа инвестиционна банка, например, предлага в момента стандартни жилищни кредити с годишна лихва от 7.1%.

Като се прибавят по 0.3 на сто всяка година за комисиона за управление и 0.5% за ангажимент, оскъпяването става 7.9% годишно. В същото време средният лихвен процент за банковата система по този вид кредити за вече отпуснатите заеми в евро е 10.66 на сто - с 2.76% по-скъпи.

Така, ако вземете заем с лихва от 7.9%, месечната ви вноска е 462.87 евро. При старите и по-скъпи заеми тя става 573.58 евро, или със 110.71 евро повече. Което е доста чувствителна разлика.

Практиката показва, че всички увеличения на лихвите по заемите започват първо с вече отпуснатите. Банки обявиха поскъпване с 0.5-0.75% преди година и половина за заемите, изтеглени след 2004 г. Така месечните вноски скочиха с 10-20 лв. за кредит от 60 000 евро, който трябва да се изплаща 25 г. Защото колкото по-дългосрочен е заемът, толкова повече пари остават в банката. В първите години се изплащат предимно лихви. Така че когато те се вдигнат, дори и минимално, печалбите на банките се увеличават.

Наскоро трезорите отново вдигнаха лихвите, този път с 1-1.5% годишно. В повечето случаи формулировката беше "за всички кредити, разрешени преди 1.01.2008 г." Резултатът е чувствително оскъпяване.

Всичко това е в противоречие с договорните отношения по света. У нас обаче се случва, тъй като родните трезори сключват с клиентите си контракти, в които възможността за промени на клаузите е само от страна на кредитната институция. По този начин добрите клиенти, които са взели заем и го плащат добросъвестно, са наказани. Банките използват позицията на по-силния.

Който вече е надянал хомота на финансовата задлъжнялост, няма къде да ходи и ще плаща. Защото практиката по преоформяне на заемите не е най-любимата за нашите трезори. А рефинансиране от други банки излиза доста скъпо и операцията се обезсмисля.

Източник: вестник "Стандарт"