Европейският съюз (ЕС) поставя твърде тежки условия на бившите комунистически страни, за да се присъединят към Еврозоната, пише британското списание "Икономист".

Повечето специалисти са единодушни, че едно от основните условия пред страните, които искат да се присъединят към общата европейска валута, е неправилно формулирано.

Приемането на общата валута се прави поради различни причини - от чувство за национална гордост до необходимост на фона на финансовите сътресения, показали разходите и рисковете, пред които малките страни са изправени, ако запазят националните си валути.

За страни като балтийските държави и България (чиято валута вече е обвързана с еврото) оставането извън Еврозоната носи допълнителни тежести и никакви ползи.

За да въведат еврото обаче, страните трябва да покрият изискванията на ЕС, който поставя като условие "висока стабилност на цените". Това означава, че инфлацията не трябва да е с не повече от 1.5 процентни пункта по-висока от инфлацията в трите страни с най-добри икономически резултати.

Другите условия са по-малко спорни. Второто правило е състоянието на държавния бюджет, по който може да има дефицит от най-много 3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната (БВП), а държавният дълг да бъде под 60 на сто от БВП. Третото условие е
стабилност на валутния курс и четвъртото - ниски лихви по дългосрочните кредити.

Условието за нивото на инфлацията е неправилно, защото предвижда съпоставяне с инфлацията, не в трите страни с най-добри резултати в Еврозоната, а в целия ЕС. Това означава, че, за да се присъедини към общата валута, страната може да бъде принудена да съобразява инфлацията с нивото й в три страни, които не използват еврото (например, Великобритания, Швеция и Дания).

Едно от възможните решения е всички членки на ЕС, които не използват еврото (всички бивши комунистически страни, освен Словения и Словакия, плюс Великобритания, Швеция и Дания) да се обединят и предупредят Европейската централна банка (ЕЦБ), че ще подкрепят всяка страна, която едностранно приеме еврото.

Страните, които са във валутен борд, като България, или имат други подобни споразумения, могат да го направят почти веднага - парите в обръщение са покрити от резервите на централната банка и просто трябва да се замени националната валута с общоевропейската.

Това ще предизвика смут във Франкфурт (централата на ЕЦБ). Но за постигането му се изисква силно лидерството. Само ако една или повече големи страни - за предпочитане Полша или Швеция - окажат на малките страни политическа подкрепа, те ще имат смелостта да направят такава стъпка. ЕЦБ може да се оплаква на висок глас, но далеч от публиката постепенно възприеме промяната. Тогава ще обяви, че е променила правилата, за да отрази свършения факт.

Такава стратегия няма да премахне основните трудности в Еврозоната, нито ще разреши проблемите в бившите комунистически страни, предизвикани от необмисленото вземане на кредити и бавните реформи.

Ще премахне обаче риска някои от най-уязвимите страни в Източна Европа да пострадат изключително тежко в период, когато богатата половина на континента не може да им помогне ефективно.

Източник: БТА