Светът в момента преживява най-голямата финансова и икономическа криза от Голямата депресия насам, но как започна всичко, какви са финансовите и икономически последици досега и как всичко това се отразява на България?

Задълбочаващата се в момента световна финансова и икономическа криза започна през 2006-2007 г., със спада на цените на жилищата в САЩ, което доведе до значителен ръст в броя на прекратените жилищни ипотеки в страната. Впоследствие стойността на ценните книжа, обезпечени с ипотечни заеми, които бяха широко разпространени сред финансовите институции по целия свят, загубиха по-голяма част от стойността си.

В резултат на това капиталът на много банки и спонсорирани от правителството на САЩ предприятия като ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac намаля, ставайки причина за „замразяването" на кредитните пазари. Това от своя страна доведе със себе си тежки икономически последствия в световен мащаб.

ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Кризата се изостри значително през септември тази година, като в началото на същия месец правителството на САЩ пое контрол над ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac. В средата на същия месец, под тежестта на 600 млрд. долара дългове, щатската инвестицонна банка Lehman Brothers обяви фалит, който оказа пагубно влияние върху фондовите пазари по целия свят.

Последваха придобиването на Merrill Lynch от Bank of America и спасяването на застрахователния гигант American International Group (AIG), която досега е получила почти два пъти повече от първоначално отпуснатите й от правителството на САЩ през септември 85 млрд. долара. В края на същия месец Washington Mutual регистрира най-големият фалит в историята на САЩ, след като само в 10-дневен период от банката бяха изтеглени депозити на стойност 16.4 млрд. долара. Единствените оцелели големи инвестиционни банки в САЩ Goldman Sachs и Morgan Stanley бяха принудени да се трансформират в банкови холдингови компании, за да могат да получат помощ от държавата. По последна информация броят на фалиралите банки в САЩ от началото на кризата възлиза на 25.

Най-засегнатата европейска банка от кризата бе швейцарската UBS, която през януари тази година регистрира най-голямата загуба отчитана от банка - 11.5 млрд. долара. Финансовата институция е отчела намаления на активи за над 40 млрд. долара и беше принудена да набере свеж капитал на стойност над 30 млрд. долара.

Загубите и обезценката на активи на финансовите институции от началото на кризата достигат почти 1 трлн. долара в световен мащаб до средата на този месец.

БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Кредитната криза през 2008 г. засегна предимно косвено, във връзка със състоянието на банките-майки в Западна Европа, българските банки. Основната промяна на пазара, свързана с кризата, беше забавянето на двугодишния ръст на кредитирането, повишаване на лихвите и изискванията към кредитополучателите. Очерта се тенденцията към преминаване към депозитна експанзия. Въпреки това, както съобщи Иван Искров, България остана една от малкото страни в Европа с положителен ръст на кредитирането.

Беше приета и законодателната промяна, с която размерът на гаранцията на депозитите в банките беше увеличен на 50 хил. евро.

Последните изнесени данни-към октомври 2008 г., бяха за натрупана печалба на банките в размер на 1.217 млрд. лв, или ръст от 26.2% спрямо 31 октомври 2007 г.

ФОНДОВИТЕ ПАЗАРИ

Фалитите на знакови за финансовата индустрия институции и нарастващите опасения за предстоящата световна икономическа рецесия всяха смут на фондовите пазари.

Индексът на сините чипове на Нюйоркската фондова борса Dow Jones, както и по-широкият индекс S&P 500 и технологичният Nasdaq, са се понижили с по над 35% от началото на годината. Мерките предприети от Федералния резерв и от правителството на САЩ напоследък възвърнаха, макар и малка част от доверието на инвеститорите, волатилността намаля, в резултат на което от 20 ноември когато щатският пазар падна до многогодишни минимуми, до 20 декември Dow отчита ръст от 13.6%, а S&P 500 се е повишил с 18%.

Индексът MSCI World, който следи представянето на акциите в 23 развити страни, се е понижил с около 44% от началото на годината като това е най-големия спад от старта му през 1970 г. Индексът MSCI Asia Pacific, който пък проследява движението на цените на акциите в Азиатско-тихоокенаския регион е загубил 43% от стойността си през 2008 г. Японският основен индекс Nikkei 225 регистрира понижение от 44% от началото на годината.

Световната финансова и икономическа криза е изтрила общо около 32 трлн. долара от капитализацията на фондовите пазари в световен мащаб през тази година.

БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Финансовото торнадо не подмина и родния капиталов пазар. Със задълбочаването на кризата големите чуждестранни инвеститорите се изтеглиха от пазара, което доведе до сериозен спад както в цените на акциите, така и в броя, и обема на сделките на Българска фондова борса (БФБ).

Индексът SOFIX се е понижил с над 79% за годината. Към средата на ноември индексът на родните сини чипове дори беше третият най-понижаващ се индекс в света от началото на годината.

Пазарната капитализация на БФБ е намаляла с 57.59% през 2008 г., до 12.29 млрд. лв.

Оборотът на борсата възлиза на 2.91 млрд. лв през 2008 г., което е спад от 70.74%, спрямо 9.95 млрд. лв. оборот през миналата година, показват данни на БФБ. Общо 740 млн. ценни книжа са били прехвърлени през тази година, като обемът е намалял с 33.38% на годишна база. Броят на сделките достига 400 761 за изминалите 12 месеца, намалявайки с 18.30%, в сравнение с миналата година.

ЗЛАТОТО И ПЕТРОЛЪТ

В началото на 2008 г. цените на храните и суровините бележеха ръст, който усилваше страховете за бъдещето на световната икономика. Сътресенията, предизвикани от ръста на инфлацията, бяха придружени от рекордни (за периода) стойности на петрола, който премина психологическата граница от 100 долара/барел, след шестгодишен непрекъснат ръст, и златото, което гонеше цена от 1000 долара за тройунция.

Пазарът се чудеше колко още може да скочи цената на петрола. Най-високите залози на петролния пазар на деривати бяха за удвояване на цената до 200 долара за барел до края на годината. Умерените анализатори прогнозираха средна годишна цена от 84 долара.

По отношение на златото, анализаторите се подготвяха за цена от 1500 долара за тройунция.

Първата половина на годината станахме свидетели на атакуването на нови и нови рекордни стойности. Златото достигна през март абсолютен рекорд от 1030.80 долара за тройунция. На 11 юли петролът установи рекорд от 147.27 долара за барел, след което за един ден спадна с 5-6 долара.

През втората половина на годината петролът започна да губи позициите си, печелени през шестте години ръст на световната икономика, като цената му се срина с две трети от пика през юли, пробивайки едно след друго нови дъна. На 17декемри петролът падна до цена от 34 долара/барел, достигайки четиригодишно дъно.

Не толкова драматична беше съдбата на златото. До края на годината то загуби значително по-малко от пиковата си цена-около 25%, установявайки се на около 800 долара за тройунция.

Пазарът на петрола през 2008 г. се характеризираше от волатилност, като станахме свидетели на скокове нагоре с 10 долара и спадове с 16 долара.

БЕЗРАБОТИЦАТА

Прогнозата за 2008 г. на Международната организация на труда (МОТ), направена в началото на годината, беше за ръст на броя на безработните в световен мащаб с 5 млн. души, при отчетени за 2007 година 190 млн. Тревожната прогноза обаче се оказа почти оптимистична на фона на отчетените през годината рекордни ръстове на броя на безработните в различните страни, сред които САЩ, Великобритания, Испания.

От началото на годината в САЩ бяха закрити 1.91 млн. работни места.Още през първата половина големите компании обявиха за около 13 хил. предстоящи съкращения. Фалитът на Lehman Brothers стана причина 26 хил. души да загубят работата си. Merrill Lynch & Co освободи 4200 служители.

За периода от септември до началото на декември - във финансовия сектор бяха обявени над 100 000 съкращения. Жертва на скъпия петрол стана въздушният сектор - само в САЩ по време на пика на цената авиокомпаниите планираха съкращения на между 12-14%, или 414 600 от персонала си. Автомобилният сектор също се оказа сред най-засегнатите, като ежемесечно се обявяват нови предстоящи съкращения.

Международната организация на труда (МОТ) предупреди, че има опасност финансовата криза да остави без работа още 20 млн. души в целия свят до края на 2009 година, като броят на безработните в световен мащаб ще достигне 210 млн. към края на 2009 година".

БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ

България започна 2008 г. със спад на броя на безработните с 84 799 души спрямо януари 2007 г. и равнище на безработица през януари 2008 г. от 7.38%. Тенденцията към намаляване се запази до октомври, когато Агенцията по заетостта отчете ръст от 0.9% спрямо предходния месец. Последните официални данни за ноември са за безработица от 5.85%.В средата на годината у нас дори се заговори за внос на работна ръка от Виетнам, която да компенсира липсата на квалифицирани кадри.

С ръста на световната безработица и нерадостните перспективи за следващата година,тенденцията у нас също се обърна. Докато Евростат отчете, че по-този показател страната ни е сред добре представящите се, поддържайки нивото под средното за ЕС, синдикати и работодатели заявиха, че става дума за стари данни, които не отчитат спада на поръчките и около 1млн. емигранти, част от които при свиване на западните пазари ще се върнат.

В края на годината "Монбат" обявиха, че ще съкратят 120 работници.1600 души, работещи в "Елма" АД, загубиха работата си, 400 бяха освободени от "Машстрой", както и в други предприятия. Негативната прогноза се засилва и предвид очакваните съкращения в "Кремиковци", "Стомана Перник" и БДЖ.

МЕРКИ СРЕЩУ КРИЗАТА

Правителствата по целия свят, водени от централните банки на САЩ, Япония, Великобритания и Европейската Централна Банка, бяха принудени да вземат безпрецедентни мерки в борбата с кризата.

На 8 октомври Федералният резерв на САЩ оглави безпрецедентно координирано глобално намелние на лихвените проценти като в инициатива се включиха още ЕЦБ, Централната банка на Великобритания, както и централните банки на Швейцария, Канада и Швеция. През тази седмица ФЕД намали основната си лихва до рекордно ниските 0.25% като част от опитите за размразяването на кредитните пазари. ЕЦБ намали основната си лихва на три пъти от октомври досега, до 2.5%, за да ограничи последиците от световната финансова криза.

В началото на октомври Конгресът на САЩ одобри план за спасяването на финансовата система, който дава право на Министерстовото на финансите на САЩ да похарчи до 700 млрд. долара за закупуването на проблемни активи и особено ценни книжа обезпечени с ипотеки, както и да инжектира капитали в банките. В средата на същия месец стана ясно, че министерството ще инвестира над 100 млрд. долара в девет от най-големите щатски банки, между които Citigroup, J.P. Morgan Chase и Wells Fargo.

На фокус напоследък е спасяването на автомобилната индустрия на САЩ и по специално на Голямата тройка от Детройт - General Motors, Ford и Chrysler. На 11 декември обаче Сенатът на САЩ отхвърли плана за отпускане 15 млрд. долара спешна помощ на автопроизводителите. На 19 декември в крайна сметка стана ясно, че правителството ще отпусне на General Motors Corp и Chrysler LLC общо 13.4 млрд. долара краткосрочно финансиране, както и допълнителни 4 млрд. долара на по-късен етап.