ЕС обмисля механизъм за оказване на финансова подкрепа на страни от Еврозоната, които са изправени пред опасността да потърсят заеми от МВФ - като Гърция и Италия, съобщава в. "Та неа".

Въпросът занимава службите на Европейската комисия, след като тя констатира, че цената на кредитирането на гръцката държава е станала прекомерно висока, надхвърляйки с 2.32% съответната цена на кредитиране на Германия. Подобен проблем има и Италия, чийто лихви по кредитирането също бележат голяма разлика, в сравнение с тези на германските облигации.

Според източници от ЕК, цитирани от в. "Та неа", ако тези две страни, и главно Италия, която е сред основните икономики в Еврозоната, се окажат пред опасността да не могат да рефинансират държавния си дълг, ЕС се опасява, че това ще се отрази отрицателно на Еврозоната като цяло. Съществува опасност да бъдат разклатени основополагащите аргументи в полза на общата европейска валута, тъй като примерът на тези две страни ще се превърне в оръжие в ръцете на противниците на еврото, отбелязват източници от Брюксел.

Въз основа на съществуващия днес режим в ЕС, страните от Еврозоната не могат да бъдат финансирани от органите на съюза и от Европейската централна банка (ЕЦБ). Единственият им изход, ако стигнат до крайното положение да не могат да рефинансират дълга си, тоест, ако пазарите вече не им отпускат заеми, е Международният валутен фонд (МВФ). Според източниците от ЕК, това е един краен сценарий, но в период на криза и крайните сценарии не могат да бъдат изключени.

За тази цел се търси механизъм за финансова подкрепа, подобна на тази, оказвана на страните извън зоната на еврото, от който вече се възползваха Унгария и Литва. Очевидно е, че ако бъде намерен нов механизъм за финансиране от ЕС, страните от Еврозоната, които ще прибегнат до него, ще бъдат призвани към стриктни мерки за оздравяване на обществения сектор и главно за намаляване на държавния им дълг, отбелязва вестникът.

Сред причините за натиска върху пазара на гръцките държавни облигации специалисти от Брюксел посочват факта, че през 2009 г. настъпва падежът на много от тях. Друга причина за повишаване на лихвите за кредитиране на гръцката държава, според анализаторите, е приетият от правителството спасителен план за банките на стойност 28 млрд. евро. Цялата тази сума не е ориентирана към държавния дълг, тъй като част от нея е за гарантиране на банковите заеми.

Освен това гръцките банки на Балканите са в уязвими позиции, като има вероятност част от техните гаранции, в крайна сметка, да бъдат платени от гръцката държава. Масовите улични протести от последните две седмици допълват картината на едно правителство, което не контролира ситуацията, отбелязва в. "Та неа".

Според вестника за първи път правителството ще се опита да реши проблема с държавния дълг, прибягвайки до вътрешен заем от банките. Съществуват планове да бъдат пуснати облигации, които ще бъдат закупени от банките - същите банки, които ще получат финансова подкрепа от държавата. Планът вече е обсъден от двете страни, отбелязва вестникът.

Източник: БГНЕС