През последното десетилетие французи, италианци, германци- всички се стичаха в Лондон, за да заемат място в някоя банка или просто някой бар в града на престижа. До 15 декември- тогава за всички стана ясно, че Bel Epoque на британската столица е отминала, след като лирата се срина спрямо еврото. Това накара доста хора да се замислят не е ли дошъл моментът да се завърна в родните си домове.

Доскоро Лондон имаше какво да предложи: световна финансова столица, той даваше щедри възможности за кариера и високо заплащане, още повече на фона на валутния курс от 1лира/1.5евро. Развлеченията също не отстъпваха- колкото повече чужденци се стичаха, толкова повече градът се грижеше за техните нужди и ги караше да се чувстват у дома си.

Днес обаче кризата разяжда лъскавия образ на Европейския кръстопът и динамиката на Лондон намалява. Съкращаването на работните места, проектът за повишаване на данъците върху най-високите доходи и спадът на лирата карат все повече хора да обръщат внимание на недостатъците на града- твърде високи цени, амортизирана система на метрото, ненадеждна здравна и образователна система, а за капак- и абонираното за дъждовете и мъглите време.

Наистина, последното десетилетие донесе проблема с пренаселването. Отливът на чужденци ще облекчи пазара на труда, движението, натоварването на здравните заведения. Но дали наистина финансовата столица ще спечели от подобно лесно решаване на проблемите й?

Градът печелеше от преки чуждестранни инвестиции 52 млрд. лири годишно, защото беше успял да създаде благоприятен кръг- разнообразието стимулираше конкурентоспособността, която носеше финансов успех. Докато не се оказа, че кръгът е порочен.

Предизвикателство за следващата година, което стои пред Лондон и кмета Борис Джонсън, е отново да върне блясъка на столицата и то преди това да направи Ню Йорк, за да не види как най-важните инвеститори от Ситито се изтеглят, отнасяйки със себе си славните времена на града.