Българите имаха колосални очаквания за присъединяването си към ЕС. Пристигането на много румънци обаче не бе едно от тях, пише в. "Интернешънъл хералд трибюн".

Преди да влязат в съюза на 1 януари 2007 г. българи и румънци гледаха едни на други с почти пълно безразличие, въпреки че бяха официални съюзници във Варшавския договор по време на Студената война, а по протежение на 470 километра ги свързва и дели река Дунав.

За жителите на град Русе, от българската страна на единствения мост между двете страни, хората на отсрещния бряг сякаш живееха на друг континент. Българите наричали румънците като цяло "мамалигари", а за румънците българите били "краставичари", отбелязва вестникът.

Скоро след премахването на границата помежду им обаче приливна вълна от румънци заля Северна Българи в стремеж за изгодно пазаруване. В последствие тя се оттегли, но остави множество неочаквани и устойчиви начеващи връзки. Много русенци сега се смущават, че така дълго са имали ограничени представи за съседите си.

Голям брой румънците идват да пазаруват през уикенда. Те купуват също имоти и започват бизнес. Ресторантите в центъра на Русе предлагат меню на румънски език, курсовете по румънски процъфтяват. София е на повече от 300 км, докато Букурещ само на 70.

След като вече няма дълги опашки на границата жителите на Русе редовно ползват летището на Букурещ, а при задръстванията в румънската столица често е много по-бързо да стигнеш до Русе, отколкото до Северна Румъния, отбелязва "Интернешънъл хералд трибюн". Движението между двете страни спомага да се разсеят отрицателните стереотипи - тенденция, споделяна от много съседни държави на Балканите, дълго разделяни от комунистическите граници и вековете на предразсъдъци, допълва всекидневникът.

Източник: БТА, Сн.: Русе, Община Русе