Хората се произнесоха – Великобритания вече има нов културен посланик. Нейното своеобразно „встъпване в длъжност“ се случи през април на едно от големите средища на културната дипломация – Coachella. На най-популярния фестивал в САЩ PinkPantheress демонстрира онзи невероятен коктейл от странности, който само на 25 години я превърна в най-разпознаваемата британска звезда на нейното поколение. Стилът ѝ е уникален — от манията по карираните принтове (които носи дори върху устните си) до шеметния ритъм на хитове като Ilegal. Всичко това е съчетано с хладнокръвната прецизност на шахматист – наследство от семейство, пълно с шампиони. 

Изпълнението ѝ на Coachella обаче бе само кулминацията на първото ѝ мащабно световно турне, което стартира преди година и приключва това лято. За по-малко от пет години PinkPantheress превърна световните сцени в своя собствена шахматна дъска, на която се движи с баланс и ловкост, присъщи на истински гросмайстор.

Запитана в Reddit каква би станала, ако не се занимаваше с музика, тя отговаря категорично: „Щях да бъда шахматистка. Цялото ми семейство играе шах.“ Именно затова кариерата ѝ може да бъде разбрана най-добре, ако се разглежда като една мащабна и умело изиграна шахматна партия, пише El Pais.

Тази партия започва през 2001 г. в Бат – град в югозападна Англия. Тогава тя все още не е PinkPantheress, а Виктория Бевърли Уокър. Благодарение на богатото си семейно наследство тя започва играта с необичайно силни фигури. Майка ѝ е от Кения и работи като болногледачка, а баща ѝ е англичанин и професор по статистика. От страна на баща си тя е племенница на Сюзан Лалич – шахматна шампионка с престижни титли като международен майстор. Подобно на останалите членове на семейството си, Уокър се научава да играе шах от ранна възраст, но нейното истинско призвание се оказва друго.

Докато суперзвездите продължават да отчитат рекордни приходи, феноменът на празните места принуждава редица изпълнители да отменят мащабните си турнета заради надценени очаквания

Треската на празните зали разкрива суровата реалност за „средната класа“ в музикалната индустрия

След като пораства, тя се мести в Лондон, за да учи кино, но бързо разбира, че пътят ѝ е другаде. Свири на пиано още от 12-годишна, а в студентските общежития прекарва нощите си в композиране на музика.

„Не обичам дългите процеси. Трябваше да има бърз начин да правя това“, казва тя в интервю за The Guardian през 2023 г. „Когато осъзнах, че киното е една от най-трудните индустрии за пробив, разбрах, че ще бъде изключително предизвикателно. Ако не мога да бъда най-добрата в нещо, просто не искам да го правя.“

Тя пристига в британската столица с мечтата да стане филмов монтажист, но много бързо насочва компютърния си усет към музикалната продукция.

Тогава започва и голямата ѝ шахматна партия в музикалната индустрия, а тя отлично знае как да движи пешките си. Подобно на много представители на Gen Z започва да качва свои песни в TikTok. За по-малко от година парчета като Just for me стават популярни в платформата. 

До този момент тя упорито държи на анонимността си – дори не показва лицето си, страхувайки се, че това може да повлияе на начина, по който хората възприемат музиката ѝ.

„Хората са по-малко склонни да слушат електронна музика, създадена от чернокожа жена. Това е просто факт“, коментира тя пред The Hollywood Reporter.

Момчешката банда ще участва в шоуто заедно с Мадона и Шакира

Акциите на K-pop компанията Hybe скочиха след новината, че BTS ще бъдат хедлайнери в полувремето на световния финал по футбол

С идването на успеха и подкрепата на голям лейбъл обаче, анонимността остава в миналото. Силата на Уокър винаги е била в продуцирането – тя създава характерен звук, балансиращ между електрониката и попа. Музиката ѝ е пресечна точка между носталгията по семплите от началото на века и забързания, динамичен ритъм на TikTok ерата. 

Тя обаче има нужда от нова стратегия и нови фигури на дъската – вече не може да се крие зад компютъра си. И ако трябва да покаже лицето си, решава да го отдели максимално от собствената си личност, създавайки алтер его с ясно изградена естетика.

„Толкова се радвам, че артистичният ми псевдоним не е истинското ми име“, признава тя наскоро в интервю за Interview Magazine пред певицата Cairo.

„Трябва да има някаква дистанция – затова мога да бъда толкова дръзка в музикалните видеа. В главата ми това не съм аз в ежедневието, а персонаж. Трябва да бъда Pink, когато съм на сцената и танцувам, иначе полудявам. Губя усещането си за идентичност.“

Името на това алтер его вече е ясно – PinkPantheress е нейното TikTok име, вдъхновено от анимационния герой Розовата пантера – но всичко останало тепърва трябва да бъде изградено.

С издаването първо на микстейпа To Hell with It, а след това и на албума Heaven Knows тя постепенно оформя разпознаваема естетика, която самата тя определя като „стила на млада лелка“. Феновете в мрежата често я оприличават на управителка в универсален магазин – визия, която е своеобразно завръщане към Y2K модата. Стилът ѝ е модерна интерпретация на началото на века: прилепнали дънки, къси топове и миниатюрни чанти, но с отчетлив градски привкус. 

Докато стрийминг платформите и блокбастър продукциите предлагат нови начини за достъп до музикални събития, индустрията се изправя пред въпроса дали дигиталният формат е решение за високите цени на билетите или просто пореден бизнес инструмент

Възходът на филмовите концерти и променящата се роля на живото изпълнение

Междувременно тя започва да завладява големите сцени, подгрявайки за звезди като Оливия Родриго, и оставя своя отпечатък в мащабни проекти като филма „Барби“, за който записва парчето Angel. 

Истинският ѝ „шах и мат“ обаче настъпва миналата година с втория ѝ микстейп Fancy That. Именно той я изстрелва на световната сцена – моментът, в който образът на PinkPantheress придобива своята завършена форма. Чрез своите текстове, звук и специфичен стайлинг, тя се налага като най-ексцентричната и „camp“ интерпретация на съвременната британска идентичност. 

„Честно казано, британското в мен е най-голямата ми сила“, споделя тя пред The Hollywood Reporter. „Всеки път, когато се опитвам да звуча по-американски, се получава песен, която не отразява вкуса ми толкова добре, колкото когато се опирам на британската си идентичност. Ако не го правех, музиката ми лесно щеше да се изгуби в тълпата.“

Карираният десен – емблематичен за шотландските килтове – се превърна в нейната най-разпознаваема марка. Чрез визуално наситените си клипове тя доказва, че този мотив е толкова адаптивен, колкото и самата тя. В Tonight го пренася в епохата на Регентството, създавайки естетика, която напомня за хибрид между „Бриджъртън“ и тийн драмата Skins. В Romeo тартанът се среща със света на шаха, а в Stateside тя залага на най-ексцентричната си версия – ироничен поглед към кичозните сувенири от летищните магазини. Именно това парче – съвместен ремикс със Зара Ларсон – стана един от хитовете на годината с над 60 милиона гледания. 

„Естетически започнах именно с този десен, а след това добавих и други британски символи – телефонни кабини, чаени партита. Истинската дума е кич. Опитах се да направя всичко възможно най-кичозно“, обяснява тя пред Vogue.

Истинската ѝ цел обаче не е да представлява Великобритания, а младите жени, които като нея някога са се чувствали несигурни дали имат място в музикалната продукция.

„Искам да бъда пример за момичетата, които приличат на мен. Които искат да правят това, което правя аз, и не трябва да се чувстват притиснати да бъдат перфектни танцьорки, винаги да изглеждат безупречно, да имат определено тяло или да се обличат по конкретен начин“, допълва тя пред Vogue.

Засега всичко подсказва, че тя уверено върви към върха. На последните награди BRIT Уокър записа името си в историята като първата жена и най-младия изпълнител с отличието „Продуцент на годината“. Истински шах и мат.