В края на годината винаги правим равносметка на свършеното. Каква беше икономическата година за България - добра или лоша? Година на печалби или на големи загуби? В действителност, еднозначна оценка не е възможно да бъде дадена, защото анализът сочи, че до началото на есента 2008 г. може да бъде определена като нормална, с тенденция към влошаване в края на годината.

Основанията за една подобна оценка са:

На първо място данните на НСИ за ръста на икономиката, оценени чрез БВП и добавената стойност, създадена в българската икономика, сочат, че през третото тримесечие на 2008 г. БВП на България на годишна база бележи 6.8% реален ръст. Нарастването на БВП се дължи основно на високия темп на добавената стойност в аграрния сектор - 37.8 на сто повече, в сравнение с трето тримесечие на неблагоприятната за селското стопанство 2007 г.

В сравнение със същия период на миналата година увеличението на добавената стойност на индустриалния сектор е 4.3 на сто, а на сектора на услугите е 3.5 на сто. В същото време индустриалният сектор се свива относително с около 2%, а услугите - с 0.6 %. Забавеният индустриален ръст и този на услугите, както й намаляването на относителния им дял вероятно ще дадат отражения върху бъдещите темпове на растеж и той ще се забави през последното тримесечие на 2008 г., а в началото на 2009 г. може да реализира и отрицателни стойности за тези два сектора, или в най-добрия случай това ще се отнася само за индустрията.

На второ място основен двигател на икономическия растеж от гледна точка на крайното използване на БВП се оказва, че не е потреблението, а инвестициите. Разходите за индивидуално потребление нарастват реално с 3.2 на сто, а разходите за колективно потреблеление - с 0.8 на сто спрямо третото тримесечие на 2007 г.

В същото време инвестициите, като цяло, продължават да нарастват с близо 22% в реално изражение, формирайки над 30% от обема на икономиката. Инвестициите в основен капитал бележат реално увеличение с 10.9 на сто.

Лошите новини идват от инвестиционната бизнесанкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през втората половина на октомври тази година за очаквания обем на инвестициите на тези предприятия за 2008 г. Стопанските ръководители очакват, че през настоящата година направените инвестиции ще бъдат номинално с 9.1% по-малко, в сравнение с предходната 2007 година.

Около 77.8% от предвижданите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2008 г. са от предприятията от частния сектор, като мениджърите прогнозират намаление с 15.1% по отношение на предходната година. За разлика от частните предприятията, от обществения сектор очакват 20.2% повече инвестиции през 2008 г., в сравнение с направените година по-рано, което основно е в резултат на повишените очаквания за вложения в отраслите, свързани пряко и косвено с енергийния и водния сектор.

На трето място инфлацията на годишна база спадна до едноцифрени стойности през ноември 2008 г. спрямо 2007 г. - 9.1 на сто. Независимо от тази благоприятна тенденция трябва да имаме едно наум, защото България е на четвърто място по уязвимост от инфлационния шок, породен от скокообразния ръст на цените на енергийните ресурси. Това показва класацията на рейтинговата агенция "Фич".

Индексът на "Фич" измерва доколко държавите с висока инфлация са застрашени от негативните вторични ефекти от поскъпването, които включват инфлационна спирала, прегряване на икономиката и увеличение на дефицита по текущата сметка. Класацията за инфлационния риск съдържа 16 страни, така наречените новоразвиващи се пазари, повлияни от шоковото увеличение на цените. Най-уязвима, според рейтинговата агенция, е Ямайка, следвана от Украйна, Казахстан и България.

От гледна точка на световната икономика източник за притеснения обаче са дефлационните тенденции, защото дефлацията увеличава реалната стойност на задълженията на стопанските агенти и домакинствата и бизнесът по-трудно връщат взетите кредити. Положителните моменти могат да се търсят в отлагането на потреблението във времето, което пък дава възможност за нарастване на спестяванията.

В България засега дефлацията е само месечен феномен. През тази година имаме дефлация от -0.1% (-0.4% ръст на цените измерен чрез хармонизирания индекс) за ноември спрямо октомври месец и през юни спрямо май (-0.2 %).

На четвърто място текущата сметка на България има дефицит за първите 9 месеца на годината, който представлява 15.8% от БВП при дефицит от 13.5% от БВП за същия период на 2007 г. Дефицитът по текущата сметка е основната причина, поради която анализаторите определят икономиката ни като „уязвима" за глобалната финансова криза заради отлив на капитали.

Основният фактор за увеличението на дефицита по текущата сметка са намалелите с близо 1 млрд. евро чуждестранни инвестиции. За първите девет месеца преките инвестиции покриват 68% от дефицита по текущата сметка - за януари - септември 2007 г. този дял е 120.9%.

На пето място пазарната капитализация на Българската фондова борса през 2008 г. се срина наполовина - с 51.29%. Ако в края на 2007 г. стойността на фирмите, котирани на борсата, се е оценявала на 28.987 млрд. лв., то в края на 2008 г. тя падна на едва 12.292 млрд. лв.

Случващото се на капиталовите пазари обаче често е сигнал за това, което ще се случи в реалния сектор, и е сравнително точен показател за дълбочината на спада или скока в растежа. Нещо повече, задлъжнялостта при публичните компании започва да нараства, макар и бавно, през последните месеци на 2008 г. и това се превръща в един от основните критерии за оценка на тяхната дейност.

На шесто място безработицата у нас до преди 3 месеца беше на нива под естественото си равнище от 6% и достигна 5.8%. През последното тримесечие на 2008 г. се наблюдава лек ръст, но като прибавим бъдещите съкращения в Кремиковци, БДЖ, Стомана и други металургични, транспортни, химически компании, ако световната рецесия продължи през цялата 2009 г., едва ли безработицата ще остане едноцифрена.

Според други оценки около 210 000 души ще излязат на пазара на труда. Но едно е сигурно - че безработицата ще бъде проблем №1 за българската икономика през 2009 г. Нито инфлацията, нито бюджетният дефицит, нито забавянето на икономическия растеж ще имат това отражение върху националното стопанство и очакванията на домакинствата, каквото ще окаже свиването на пазара на труда.

На седмо място българската финансова система остана относително стабилна през годината и е една от малкото в ЕС, при която се наблюдава макар и забавен ръст по отношение на кредитирането. С около 50% е намалял ръстът на кредитирането през 2008 г., като резултат от световната финансова криза - от 62.5% през 2007 г. растежът на заемите е намалял на 30.6% през ноември 2008 г., според данни на БНБ. В крайна сметка кредитната експанзия от 2007 г. се превърна в депозитна през 2008 г.

Осмо - „кризисната" 2008 г. започна да „изяжда" доходите на българските домакинства. От май месец се наблюдава тенденция на свиване на разликата между разходите и доходите, което, на практика, означава свиване на възможностите за спестявания. Според данни на НСИ от изследването на домакинските бюджети се вижда, че през октомври плюсът е едва 0.92 лв. в полза на доходите, което е най-малката разлика от времето на голямата инфлация (август 2007 г.).

Девето - един от локомотивите на растежа бе строителният сектор. Той е един от петте най-големи по приход и най-важни по значимост за развитието на икономиката сектори, а също и определящ индикатор за стандарта на живот на българските граждани. Според изследване на CBN динамиката на сектора се забавя, както и делът на строителството в БВП на страната.

В крайна сметка годината беше добра, но очакванията за буря витаят в икономическото пространство.

Източник: вестник "Монитор"