Защитата от банкрут по глава 13

В САЩ това е една опция за индивидуални длъжници, изпаднали в затруднение или временно останали без доход, да внесат ред в своите финанси, да върнат дължимите средства, без да загубят своя имот.

За съжаление това липсва като опция в страната ни.

Какво по своята същност е ползването на защита при обявяване на банкрут по тази глава.

На първо място трябва да се знае, че това не неутрализира вашите задължения. Като част от търсене на защита по тази глава длъжникът е длъжен да представи план за погасяване на своите задължения в рамките на между три и пет години.

Докато изплаща своите задължения, кредитополучателят трябва да има възможност да покрива всички други свои задължения.

Защитата срещу кредиторите се състои във въздържане на последните да предприемат легални действия по принудително събиране на своите задължения, включващи продажбата на активи.

Влизането в сила на тази глава обаче е съпътствана и с известни неудобства. Длъжници, които доказано нямат възможност да плащат вноските по ипотечните си кредити например не са сред най-добрите кандидати.

В момент на спад на цените на недвижимите имоти и криза също е трудно да попаднеш под защитата на закона за банкрут.

По-нататъшно неудобство е, че съдът очаква всички бъдещи ваши постъпления да отиват за изплащане на дълга ви, което значително намалява възможностите ви да се справите с изникващи нови разходи в бъдеще и неочаквани такива.

Ползването на подобна защита също така е пагубна за кредитния рейтинг, което да означава, че може да ви се отказва в следващите десет години, когато ще важи досието ви, какъвто и да е кредит.

Как стоят нещата у нас?

Разбира се, както повечето неща, свързани със съдебната ни система, нещата не са уредени. На длъжниците, които не могат да си плащат задълженията, почти веднага им бива отнемано имуществото, служещо като обезщетение.

Банките често сключват изключително тежки договори, при които закъсняване на плащането в рамките на до три месеца, а понякога и по-малко, може да ги направи горди собственици на имоти.

За нещастие бумът на кредитите бе през последните две-три години и съвпадна с надуването срещу цените на недвижимите имоти. Голяма част от отпуснатите ипотечни кредити станаха реалност именно при пика на цените на недвижимите имоти.

В същото време банките понижиха сериозно критериите си на фона на ожесточената конкуренция за пазарен дял от все още „незрелия пазар" на недвижимите имоти. Финансиранията достигаха често до 90-100% от стойността на имота, чиято данъчна оценка в много случаи дори надвишаваше реалната стойност на сделката за покупка на имот.

Това, което се случва през последната една-две години - а именно най-лошата финансова криза в световен мащаб от Голямата депресия насам, неимоверно започва да се усеща с пълна сила в страната ни. Как може да се преведе това - със загуба на работни места и несигурност за доходите. Бъдещите доходи на получилите значителни по размер кредити, прибегнали до покупка на недвижима собственост са на „ръба на бръснача", са изключително несигурни.

Банковите лихви растат, а в много случаи размера на месечната вноска значително превишава дохода на семейството.

Това може да означава само едно - най-вероятно броят на лошите кредити ще се повишава, както и принудително продаваните жилища от страна на банките.

Кой ще спечели от това да ви вземе имота?

Отговорът е никой.

Българинът е пристрастен към собственото жилище и би направил всичко, за да не се раздели с него.

Бързата процедура по продажбата на имот, без да се дава шанс за постепенно изплащане на дълга, няма да е в полза нито на банката, нито на длъжника. Банката няма да си прибере дължимата сума, продавайки на значително по-ниска цена поради сроковете, които гони, а ще направи длъжниците си такива до живот (бъдещите приходи на длъжника ще отиват за погасяване на задълженията).

Длъжниците ще останат без актива си, като при евентуална продажба на момента ще дължат една значителна сума. Дори и при желание да станат отново добросъвестни платци или при пропуск да платят примерно една вноска, те могат да претърпят значителни финансови загуби.

Може би е добре да се помисли за държавна политика в тази насока и да се поучим от щатския пример.

Малко статистика

Средният размер на изтеглените кредити за страната през миналата година е бил 45 091 евро, което представлява ръст от 16 % на годишна база. В София той е бил в размер на 62 529 евро.

Най-предпочитани в страната са били кредитите между 30 и 50 хил. Евро - 27.8% от всички теглени кредити, според статистика на КредитЦентър.

При настоящите нива на лихвите месечната вноска за кредит средния за София е била около 560 евро за двадесет годишен срок на изплащане.

Или при среден доход от да кажем 800 лева на член от семейството в София, домакинство от двама работещи дава близо 70% от дохода си само за това. Какво ще стане ако единия остане без работа?