Здравето на съвременния българин отдавна е под заплаха. На предно място сме по смъртност от инфаркти и инсулти сред държавите-членки на ЕС, показва статистиката. Стресът, непълноценното хранене с продукти със съмнителен произход, в които хранителните вещества клонят към нулата, да не говорим за витамините, са сред многобройните причини за това. Изострилият се дебат напоследък в обществото за качеството и контрола върху храните, които българите слагат на трапезата си, отново повдига въпроса за създаването на Агенция за контрол на храните. За това се говори от 3-4 години, обсъждаха се дори функциите й, но тя все още не съществува.

Няколко инстанции в България осъществяват контрола върху пазара на продукти с различен произход - месни, млечни, но като че ли липсва кооординиращата функция на подобна агенция, смятат мнозина. С протестите си през последните две години млекопроизводителите категорично напомниха за това, което се шири в публичното пространство от години, че традиционите български храни като сирене и кашкавал се произвеждат не само и единствено от истинско мляко. Следователно ползата от консумирането им е почти нулева.

Оказва се, че сиренето често се прави от сухо мляко и се продава на пазара на една цена с това, което е произведено от истинско мляко. Това от една страна ощетява коректните производители, а от друга - води към залез такъв сектор като млечното животновъдство. „Стига сме хранили хората с „боклуци!", казва Кирил Вътев, собственик на едно от големите месопреработвателни фирми, покрили европейските изисквания. Според проф. Иван Станков, член на Консултативния съвет към министъра на земеделието, в страната от други дестинации влиза в големи количества украинско сухо мляко с неясен произход и качества

В момента контролът на животинските продукти се осъществява от ДВСК (Държавен ветеринарно-санитарен контрол), на растителните продукти - от фитосанитарния контрол, а поделенията на РИОКОЗ (Районна инспекция по опазване и контрол на общественото здраве) контролират пазара като цяло. С други думи, контролиращи органи не липсват. Според проф. Станков Агенцията по контрол на храните трябва да бъде независим орган на подчинение към министър-председателя.

В рамките на европейската общност има свободно движение на стоки, така че вносът на сухо мляко и подобни продукти не може да се спре, казва Димитър Зоров, председател на Националния млечен борд. Но и според него контролът в страната трябва да се завиши и най-вече да има задължителни стандарти за предприятията, които използват традиционни наименования - бяло сирене, кашкавал, кисело мляко.

Засега, обяснява Димитър Зоров, българският потребител може да се ориентира за качеството на продукта най-сигурно от цената му. Ценовата граница за истинско бяло саламурено сирене започва от 7-8 лева, посочва той, а при кашкавала е над 10-11 лева. Става дума за кашкавал и сирене, узрели в определения според класическите технологии срок. Проблемът е, че все още има много фирми, казва Зоров, които продължават да влагат в продуктите си например сухо мляко, без да го отбелязват в съдържанието на етикета.

Според производителите съмнителният произход на някои съставки на продуктите може да бъде засечен още при граничния контрол. Не може примерно килограм месо в съседна държава да струва над евро, а да се фактурира на половин цена в България, смятат те. Ако нещата не се променят, ще продължи да се шири вицът за един дядо, който седял пред една мандра и се чудел, защо не вижда да влиза мляко, а вижда, че излиза кашкавал и сирене. В интернет вече са публикувани имената на около 43 фирми-производителки на млечни продукти, които обявяват на етикетите си, че влагат растителни масла, например палмово. Така информираният потребител сам решава какво да предпочете, без да бъде заблуждаван. В крайна сметка Агенция за контрол на храните може и да бъде създадена, но нужна ли е тя, ако другите институции, свързани с контрола на храните на пазара, си вършеха ефективно работа.

Източник: БНР