Опасенията че кредитополучателите в Източна Европа няма да могат да обслужват задълженията си в чужда валута, което ще предизвика фалити сред западноевропейските банки и ще доведе да разпродажби на активи от развиващите се пазари, са преувеличени, казва анализатор на UBS AG, цитиран от Bloomberg.

Рискът от финансов срив в Източна Европа, който да повлече със себе си западноевропейската банкова система е "силно преувеличен," според Джонатан Андерсън, икономист на UBS в Хонконг. Това внимание към Източна Европа идва в момент, когато ситуацията в региона няма реална промяна.

Източноевропейските страни изпитват затруднения с рефинансирането на заемите в чуждестранна валута изтеглени от кредитопоучателите в периода на просперитет до 2007 г., когато икономическият растеж надхвърляше 5%. Международният валутен фонд (МВФ), който вече предостави спасителни средства на Латвия, Унгария, Сърбия, Украйна и Беларус, предупреди на 28 януари, че банковите загуби могат да се увеличат.

Натискът в прибалтийските и балканските държави, бившите югославски републики, Украйна, Унгария и Казахстан е голям, поради свиващите се икономики, голямата задлъжнялост на кредитполучателите и ниските валутни резерви, казва Андерсън.

Повече от половината от краткосрочния външен дълг се дължи от по-големи страни като Русия, Полша и Турция, които са по-малко засегнати поради по-ниския икономически левъридж и по-добрите перспективи за растеж, казва Андерсън. UBS оценява тези задължения на 450 млрд. долара в края на миналата година, въз основа на данни на МВФ и Института за международни финанси.

Нарастването на лошите заеми и пропуснатите вноски по кредити вероятно ще бъде постепенен процес свързан със свиването на икономиката, отколкото внезапен колапс на макроикономическия баланс, смята Анадерсън.

По-малките икономики като Литва, Латвия, Естония и България ще се сблъскат с най-голям краткосрочен дълг за изплащане в следващите 12 месеца, като за всяка държава сумата надхвърля 40% от БВП, според данни на UBS. За Полша сумата възлиза на по-малко от 20% от БВП, а за Турция и Русия на около 10%.

В Полша и Турция съотношението между отпуснати заеми и привлечени депозити показват малко признаци за проблеми според Андерсън. Стойността на заемите надхвърля около два пъти тази на депозитите в Латвия и Естония. Депозитите надхвърлят заемите в банковите системи на Турция и Полша, казват от швейцарската банка.

В Русия размерът на резервите на страната ограничава подобни рискове. Страната използва повече от една трета от валутните си резерви в подкрепа на рублата от юли насам, намалявайки ги до 386.60 млрд. долара. Андерсън обаче не очаква сумата да намалява със същия темп отсега нататък.