Финансовото богатство на домакинствата у нас достига 33.7 млрд. лева, при 31.3 преди година, посочиха изнесени данни на Индъстриуоч. Ръстът възлиза на 7.7%.

През изминалата година станахме свидетели на забавяне на ръста на богатството. В момента ръстът на финансовите активи е 8% годишно. Инфлацията започна да намалява към края на миналата година и дори имаше дефлация. Годишната инфлация падна под 8% към края на 2008 г. Реалният растеж е минимален, за разлика от номиналния.

Една от причините за забавяне на ръста е високата база към края на 2007 година, когато се наблюдава значително повишение на богатството, вследствие на ръста на борсата и достигането на рекордно високи нива на индексите. През третото тримесечие на 2007 г. имаше връх, който съвпадна с най-високите стойности на SOFIX и вложенията в акции и пенсионни фондове. През четвъртото тримесечие обаче имаше известно забавяне.

Акциите се свиват значително и са 2.2% от финансовото богатство, което е свързано с развитието на БФБ и със спада на индексите. По отношение на пенсионните фондове няма голямо изменение, като леко намаляват нетните активи. Влияние оказва и изтеглянето на финансов ресурс от доброволните пенсионни фондове и разбира, се пониженията на индексите, което влияе отрицателно на вложенията.

Съвкупното богатство е било на стойност 176 млрд. лева към края на годината. Като цяло през 2008 г. се наблюдава забавяне на ръста на световното богатство.

Друга величина е нетното финансово богатство - това от което се вадят задълженията на населението, основно към финансовите институции банките и лизинговите дружества. Очаква се кредитирането да продължи да намалява, което значи, че дори и да се забави ръста на финансовото богатство, нетното ще се стабилизира.

Известна положителна нотка се внася от нарасналите вложения на домакинствата във взаимни фондове през третото и четвъртото тримесечие на миналата година.

Банкнотите почти не се променят като дял в общото финансово богатство. Те остават около една четвърт от финансовото богатство, което е показателно за доверието на домакинствата към банковата система. Няма признаци за масово теглене. Депозитите нарастват като дял от финансовото богатството от около 60% до близо 65% към края на миналата година.

Няколко са факторите. Единия е разширената гаранция на БНБ - гарантирана бе по-голяма сума, като бяха привлечени депозити от банките.

Депозитите забавят ръста си до 16% годишно към края на миналата година. Това до известна степен се дължи на по-ниския ръст на овърнайт депозитите, поради нарастващите лихвени разлики между тях и срочните депозити. Много банки предлагат банкови депозити с възможности за теглене при запазване на лихвите. Покачиха се лихвите по тримесечните депозити, което отразява силното търсене на краткосрочен финансов ресурс. Депозитите до 20 хил. лева са над половината от всички спестявания в банките.

Възможно е едно домакинство да има по няколко депозита. Най-голям принос за ръста на депозитите са тези с размер между 20 и 30 хил. лева. Лихвите нарастват в реално изражение поради увеличението им по срочни депозити и забавянето на инфлацията.

Животозастраховането се очаква да отбележи леко повишение на активите. Като цяло то е малка част от портфейла на инвеститорите.

Жилищното богатство забавя ръста си през последните месеци. На годишна база той е около 12%, като ипотечната задлъжнялост е около 6% от стойността на жилищата и в сравнение с други страни е относително ниско. Това се дължи на факта, че у нас ръста на ипотечните кредити започна преди 6-7 години. Не можем да говорим за свръхзадлъжнялост. Финансовите активи са 19% от общото богатство на населението.

Рисковите инвестиции са тези, различни от пари в брой и банкови вложения. Инвестициите в акции и фондове се свиват, като през последното тримесечие се наблюдава известно нарастване на парите в брой спрямо септември. При нас този процес е по-слаб в сравнение с Европа, поради малкия дял на тези активи. Разширява се делът на домакинствата във взаимните фондове до над 50% или подобно на 2007 година. Нарастват вложенията в консервативни взаимни фондове, инвестиращи на паричните пазари.

Данните са на БНБ, НСИ, КФН. Данните за взаимните фондове са от БАУД. Разглеждат се пари в брой, депозити, акции, ценни книжа ДЦК, вложения в пенсиони и взаимни фондове. Последните данни са окончателни, с изключение на данните за животозастраховането, поради това, че те по-късно представят своите данни, за тях се използва предварителна оценка.

За сравнение богатството в еврозоната се свива с 5%. Вложенията в банкови депозити и пари в брой там нарастват с много повече в сравнение с у нас. По отношение на кредитирането има забавяне на ръста.