Източноевропейските членки на Европейския съюз поискаха помощ в размер на 190 млрд. евро. За момента успяха да получат само 24 млрд. евро.

Състоялата се вчера в Брюксел среща на ЕС бе посветена на помощта за Източна Европа. Девет източноевропейски членки на съюза /Полша, Унгария, Словакия, Чехия, България, Румъния, Литва, Латвия, Естония/ се опитват да получат от западноевропейските членове на ЕС финансова помощ и отказ от протекционизъм.

"Не трябва да допуснем нова желязна завеса да раздели Европа", заяви унгарският премиер Ференц Дюрчани. Дюрчани призова ЕС да създаде фонд в размер на 190 милиарда евро в подкрепа на валутите и финансовите пазари на източноевропейските страни.

Но канцлерът Ангела Меркел отхвърли идеята, уточнявайки, че помощта трябва да бъде конкретна. След срещата председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заяви, че източноевропейските страни вече не настояват за програма, разработена само за тях. Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка /и двете са институции на ЕС/ и Световната банка за момента са изразили готовност да предоставят на източноевропейските страни кредити в размер на 24.5 милиарда евро.

От тази сума 11 млрд. евро, отпуснати от Европейската инвестиционна банка, ще отидат за кредитиране на малкия и средния бизнес, 6 млрд. евро от ЕБВР - вложени в акции и предоставени на банките под формата на кредити, 7.5 млрд. евро от СБ - за застраховане на политическите рискове, проекти в сферата на инфраструктурата, търговията и банковото дело.

Макар помощта за страните от Източна Европа и да ни се струва голяма, тя е незначителна в сравнение с 1.7 трлн. кредити, раздадени от западните банки на партньорите в региона, заяви за Ройтерс Найджъл Рендел от Royal Bank of Canada: ситуацията може да се поправи с по-значителна помощ от ЕС, МВФ и, вероятно, страните от Г-7.

Източник: БГНЕС