Петър Диков, главен архитект на София

Миналата седмица станахме свидетели на поредните и вероятно не последните безумни (защото не желая да употребявам думата малоумни) упражнения със столичната топлофикация.

Като антикризисна мярка щели да намалят парното и да ощастливят софиянци. И това ще го направи държавата с "грижа" към гражданите на своята столица. Същата тази държава, която въобще не обясни защо толкова настояваше да вземе софийската топлофикация. Защото само преди четири месеца ни обясняваха как ей сега ще фалира "Булгаргаз", ако столичната топлофикация не си плати сметките. Не разбрахме сега кой ги плаща. Всъщност разбрахме - ще плащат всички български граждани, защото някой желае всички да плащаме масрафите на Вальо Топлото.

Лошото обаче е, че май Вальовци много и никой от тях не желае да си даде топлото.

Нека обаче се опитаме полупрофесионално да поразсъждаваме върху проблемите на софийската топлофикация. Те, проблемите, са основно три:

1. Парното е много (или по-скоро непосилно) скъпо.

2. Много се краде в софийската топлофикация (че то къде ли в нашата република не се краде).

3. Много хора потребяват парно и топла вода, а не си плащат.

По първия въпрос решението е като да откриеш топлата вода

То е в две посоки:

Първо: Повишаване на енергоефективността на разпределителната мрежа и т.нар. абонатни станции. По този въпрос в последните години се направи много, но не достатъчно. Защото и сега в повечето комплекси като падне сняг, може да се види къде минават тръбите на парното. Защото там е сухо - т.е. топлим земята за сметка на гражданите.

Второ: Повишаване на ефективността на производствените мощности чрез въвеждане на така наречената когенерация, т.е. използване на енергията на парата за производство на ток. А последните решения в тази посока са въвеждане на "тригенерация", т.е. възможност за производство и на студ.

Каква е ситуацията в момента в столичната топлофикация. Имаме четири топлоцентрали:

- Топлоелектрическа централа "София"

- ТЕЦ "Изток"

- Отоплителна централа "Люлин"

- ОЦ "Земляне"

Отоплителните централи са енергийно неефективни, тъй като те не оползотворяват всичката си произведена енергия. В западния свят такива централи са строени (най-вече през ХIХ век), защото топлофикационните компании, строящи ги (например нюйоркската ConEd), са били (и все още са) частни дружества, занимаващи се само с градско отопление, докато отделно частно дружество е снабдявало електроенергия.

В Източна Европа, където отоплителните централи са били държавна собственост, не им се е добавяло електрогенерираща мощност поради няколко причини:

- вече имало достатъчно електрическо производство в източноевропейските страни (особено в България, където ток се е изнасял за чужбина). Също така потреблението на ток е било много по-ниско, отколкото е днес;

- и токът, и отоплението са били изключително евтини. Правителствата са нямали нужда от когенерация, която да осигурява ниски цени на енергетиката. Не е предвидено, че ще настъпят капитализъм и приватизация, които ще доведат до голям скок в цените и на двата продукта;

- не е предвидено, че през ХХI век светът ще навлезе в енергийна криза, нито че ще бъде силно застрашена околната среда, предизвиквайки нуждата от обновяеми и ефективни начини на енергийно производство.

Поради това отоплителни централи бълват много скъпа пара защото (с извинение) е малоумно и много, много скъпо в днешно време да произвеждаш само пара. В същото време тези ОЦ имат проекти за турбинни групи, включително имат и комплексни разрешителни от МОСВ. Но турбинни групи няма!

Ами то ако имаше читава когенерация, столичната топлофикация щеше да е дружество в добро финансово здраве. Дали пък тази болест, която сега го мори, не е свързана с намеренията за приватизация за един лев (или един долар).

Какво е положението при ТЕЦ-овете?

ТЕЦ "Изток" единствено работи нормално с когенерация. В ТЕЦ "София" турбогенераторите са толкова амортизирани, че работи само един, и то когато не е в ремонт!

В същото време в нашето законодателство (отново докарваме, че кусурът не е в законите ни, а в тяхното управление) са дадени финансови преференции за централите с когенерация.

Поради по-високата си енергийна ефективност според чл. 33 на Закона за енергетиката такива когенериращи централи (както и централи, използващи възобновяеми енергийни източници като вода, вятър, слънце и т.н.) се ползват с "преференциални цени", т.е. могат да продават произведеното си електричество на НЕК по-скъпо, тъй като по-малко вредят на околната среда.

Източник: в. Стандарт