Последните 70 млн. евро от европейската помощ за закриване на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат получени през втората половина на 2009 г. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

На фона на изчерпването на помощта за АЕЦ "Козлодуй" от Брюксел дойде новината, че ЕК е проявила разбиране към нашите аргументи за допълнително финансиране заради закритите ядрени блокове. Това стана ясно след срещата между председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и премиера Сергей Станишев, която се състоя в края на миналата седмица.

Според Станишев размерът на конкретната сума е въпрос на преговори и зависи и от възможностите на европейския бюджет.

Междувременно евродепутатът Атанас Папаризов съобщи, че през тази седмица се очаква ЕК да реши за допълнителна помощ за спрените блокове в АЕЦ "Козлодуй". България не трябва да е дискриминирана и затова трябва да получи през следващите години от европейския бюджет както Литва и Словакия между 700 млн. и 1 млрд. евро, смята Папаризов. Той уточни, че допълнителната помощ трябва да се разглежда напълно независимо от евентуалното рестартиране на някои от реакторите.

Общата сума на компенсациите от международния фонд "Козлодуй" възлизат на 590 млн. евро, като отпускането им става на четири транша. Администратор на средствата е Европейската банка за възстановяване и развитие. Годишният размер на помощта е на стойност 70 млн. евро, обясни министър Петър Димитров. През 2000-2004 година са получени 200 млн. евро, през 2005-2006 г. - 140 млн. евро, а през периода от 2007 г. до 2009 г. - 210 млн. лв.

От цялата сума, набрана в международния фонд "Козлодуй", към момента са договорени 482.7 млн. евро. За тях са сключени 31 договора.

Осем от контрактите са по ядрената програма и са сключени от АЕЦ "Козлодуй". Те възлизат на обща стойност от 277 млн. евро, а дейностите по тях са пряко свързани с извеждане на блокове от 1 до 4.

В неядрения сектор са договорени 23 проекта на обща стойност 205 млн. евро, съобщи министър Петър Димитров. Те са свързани с енергийна ефективност на обществени сгради, улично осветление, рехабилитация на топлопреносните мрежи на София и Перник, рехабилитация на националната електропреносна мрежа, газоснабдяване и пренос на природен газ.

Източник: в. "Монитор"