Европейският съюз се пука по шевовете. Новите страни членки се нуждаят от спешна помощ и по принцип трябва да я получат от страните от Западна Европа - нали източноевропейските банки ще се превърнат в заплаха за собствената им банкова система. Но на избирателите в Германия например едва ли ще им хареса техните пари да отидат в Румъния, коментира съветникът от A. T. Kearney Мартин Уокър.

Въпреки това единството на ЕС не е заплашено, продължава той. Настоящата криза може да доведе до създаване на световно правителство, чийто първообраз ще е настоящата Г20 - съветът на финансовите министри и ръководители на централните банки на 20-те най-големи икономики, осигуряващи 90% от световното производство.

Анализаторът Мартин Уокър, бивш кореспондент на The Guardian, е един от първите прогнозирали перестройката и разпада на СССР.

Времето на империите като СССР отмина, заявява той пред "Ведомости". Критерият "важност на страната", определян от размера на територията й, броят на населението и числеността на армията,е все по-неактуален на фона на размера на БВП, образованието, способността за разработване и внедряване на нови технологии.

Все по-малко и по-малко стават националните институти, а с тях си отиват и националните държави, каквито ги познаваме. Дори "Газпром", смятана за перлата в короната на Русия, вече не е чисто национален - значителен процент от дяловете му владеят чужденци, а самият той купува активи в чужбина.

Глобализацията ще се отрази положително на международната политика и ще намали противоречията, прогнозира Уокър. Първообраз на това е настоящата Г20, макар че засега тя малко прилича на власт, устройваща всички, а разногласията дори и в Г8 понякога са твърде големи.

Независимо от опасенията от завръщане на протекционизма, глобализацията е твърде напреднала, за да бъде спряна: страните са прекалено обвързани една с друга, а световното разделение на труда е твърде изгодно, за да бъде изоставено. Това надминава дори негативния ефект на глобализацията - фактът, че влошаването на състоянието на щатската икономика влияе негативно на целия свят.

Например Китай заяви, че няма намерение да приема протекционистки мерки - свободната търговия е важна за икономиката му, силно зависима от експорта. За света спирането на износа на Китай също би било негативно - 60% от изнасяните стоки напълно или частично принадлежат на щатски, японски, тайвански и европейски компании.

Уокър прогнозира, че рецесията в световната икономика ще продължи няколко години и не можем да се надяваме на U-образнен спад и възход. За щастие няма да е и L-образен, а по-скоро W-образен. Още догодина ще започне първата вълна на ръст, стимулирана от антикризисните пакети в Европа, Китай и САЩ.

Въпросът е обаче какво ще се случи после, заявява Уокър, и припомня японския опит от 90-те години, довел до повишаване на дълга й до 160% от БВП.